Дан Симънс - Ужас

Сега вече разбирах. Никога досега не бях забелязвал, че велботите имат носове и в двата края, също като кануто.

— Ако имахме десет такива — продължи капитанът, — всичко щеше да е перфектно.

— И защо? — попитах аз.

— Те са здрави, докторе. Много здрави. И леки, както вече казах. Можехме да натоварим провизиите в тях и да ги теглим по леда, без да се налага да сглобяваме шейни, както при останалите. И ако намерим открити води, бихме могли да ги спуснем в тях право от леда.

Поклатих глава. Разбирайки, че капитан Фицджеймс може да ме помисли за пълен глупак, след като му задам въпроса, аз все пак го попитах:

— Но защо велботите могат да се теглят по леда, а останалите не могат, капитане?

Капитанът отговори без капка нетърпение в гласа:

— Виждате ли руля им, докторе?

Аз ги огледах от двата края, но не го забелязах; признах си на капитана.

— Точно затова — отвърна той. — Велботите имат плитък кил и нямат рул. Лодката се управлява от гребец на кърмата.

— И това добре ли е? — попитах аз.

— Да, ако ви е нужна лека, здрава лодка с плитък кил и без рул, който ще бъде счупен, когато я влачите — отвърна капитан Фицджеймс. — Идеални са за теглене по леда, въпреки че са дълги трийсет фута и побират дузина мъже с достатъчно място за провизии.

Кимнах, сякаш бях разбрал всичко. И почти беше така — но бях много изморен.

— Виждате ли мачтите им, докторе?

Отново погледнах. И отново не можах да намеря онова, което трябваше. И си го признах.

— Това е, защото велботите имат само една разглобяема мачка — каза капитанът. — Сега тя е сгъната под платната, които мъжете привързаха към планширите.

— Забелязах, че всички лодки са покрити с платна и дъски — казах аз, за да покажа, че не съм съвсем ненаблюдателен. — Направили сте го, за да ги защитите от снега ли?

Фицджеймс палеше лулата си. Тютюнът му отдавна беше свършил. Не исках да знам с какво я пълнеше сега.

— Покрити са, за да можем да защитим екипажа на всичките осемнайсет лодки, дори ако в крайна сметка успеем да вземем с нас само десет от тях — отвърна тихо той. Повечето от мъжете в лагера спяха. Часовите крачеха вкочанено по ръба на осветеното от фенера пространство.

— Ще се крием под платното, докато прекосяваме откритите води към устието на река Грейт Фиш? — попитах аз. Не ми беше минавало през ума, че може да клечим под платно и дъски. Винаги си бях представял как гребем весело под яркото слънце.

— Може да не използваме лодките в реката — отвърна той, изпускайки миризливи облачета от нещо, което миришеше на изсушени човешки екскременти. — Ако през лятото водите покрай брега се освободят от леда, капитан Крозиър може да предпочете да отплаваме по море.

— До самата Аляска и Санкт Петербург? — попитах аз.

— Поне до Аляска — каза капитанът. — Или може би до Бафиново море, ако крайбрежните проходи в ледовете се отворят на север. — Той направи няколко крачки напред и приближи фенера до лодките и шейните. — Познавате ли тези лодки, докторе?

— А те различни ли са, капитане? — Открих, че ужасната умора кара човека да говори искрено, без да се смущава.

— Да — отвърна Фицджеймс. — Тези двете, които са привързани към специалните шейни на господин Хъни, се наричат катери. Сигурно сте ги виждали, докато стояха завързани на палубата или на леда край корабите през последните три зими.

— Да, разбира се — отвърнах аз. — Но вие казвате, че те се различават от велботите?

— Много — отвърна капитан Фицджеймс, запалвайки отново лулата си. — Забелязали ли сте на тях мачти, докторе?

Дори при слабата светлина на фенера можех да видя двете мачти, които се издигаха над всеки един от тези морски съдове. В платното бяха прорязани отвори за тях, които после бяха грижливо зашити. Съобщих на капитана за своите наблюдения.

— Много добре — каза той. В гласа му не се долавяше никаква снизходителност.

— А тези разглобяеми мачти нарочно ли не са прибрани? — попитах аз по-скоро от желание да покажа, че съм слушал внимателно предишните му обяснения, отколкото по някаква друга причина.

— Те не са разглобяеми, доктор Гудсър. Това са мачти с гафелно стъкмяване. Постоянни са. Можете ли да видите руля на лодките? И дълбокия кил?

Можех и ги видях.

— Заради руля и кила ли не могат да бъдат теглени по леда като велботите? — осмелих се да попитам аз.

— Точно така. Правилно диагностицирахте проблема, докторе.

— Не може ли рулят да бъде свален, капитане?

— Възможно е, доктор Гудсър, но дълбокият кил… той или ще заседне, или ще бъде изкъртен при преминаването през първия торос, не мислите ли?