Дан Симънс - Ужас

Ървинг се беше подготвил за такова развитие на събитията. В дясната си ръка той държеше един трийсетинчов лост. С ясното съзнание, че ще се наложи да обяснява причината за нанесените щети на лейтенант Литъл и най-вероятно на капитан Крозиър, той подпъхна заострения край на лоста в цепнатината между високите три фута крила и натисна силно. Разнесоха се скърцане и стон, но крилата се разтвориха само един-два инча. Като продължаваше да придържа лоста на мястото му с едната си ръка, Ървинг бръкна под шинела, куртката и жилетката си и измъкна моряшкия си нож от колана.

По някакъв начин Безмълвната дама беше успяла да забие пирони от вътрешната страна на двукрилата врата и беше намотала около тях някакви еластични влакна — черва, сухожилия? — докато вратите не се бяха оказали увити в нещо като паяжина. Ървинг в никакъв случай нямаше да успее да влезе, без да остави следи от присъствието си — лостът вече се беше погрижил за това, — затова той използва ножа си, за да разреже мрежата от сухожилия. Не беше лесно. Вървите от сухожилия са по-устойчиви пред металното острие от кожените ремъци или корабните въжета.

Когато накрая разряза и последната жила, Ървинг протегна фенера си напред в помещението с нисък таван.

Като се изключеше това, че малкото пещероподобно убежище се осветяваше от фенера му, а не от открит огън, всичко останало изглеждаше точно такова, каквото си го спомняше отпреди четири седмици — намотаните въжета бяха избутани в дъното и струпани едно върху друго така, че да се образува нещо като пещера в малкия склад, — и се забелязваха следи, че жената се е хранила тук: една от калаените чинии на „Ужас“, в която бяха останали само няколко трохички от „Джон Бедняка“, калаено канче с грог и някаква торба, която изглеждаше така, сякаш Безмълвната я е ушила от парчета разкъсано корабно платно. Освен това вътре се намираше и един от корабните малки маслени фенери — които имаха в тях точно толкова масло, колкото да могат да ги използват мъжете, когато нощем ходят до отходните места. Фенерът беше още топъл, както установи Ървинг, след като свали двата пласта ръкавици.

Но Безмълвната дама я нямаше.

Ървинг можеше да поразбута тежките въжета, за да погледне отзад, но той знаеше от опит, че останалата част от триъгълния склад е претъпкана с тях. От отплаването на експедицията бяха изминали две години и половина, а те все още не се бяха отървали от вонята на Темза.

Ала Безмълвната дама беше изчезнала. Нямаше никакъв изход оттук нито между гредите на тавана, нито през стените на корпуса. Бяха ли прави суеверните моряци? Беше ли тя ескимоска вещица? Шаманка? Езическа магьосница?

Трети лейтенант Джон Ървинг не го вярваше. Той забеляза, че вече не усеща полъха от студен въздух, но пламъчето на фенера му продължаваше да танцува под някакво недоловимо въздушно течение.

Ървинг бавно се завъртя, изпънал ръката си, в която държеше фенера — свободното място в тясното пространство стигаше само за това, — и се спря, когато пламъкът затрепери най-силно: към носа, вдясно от мястото, където стените на корпуса се събираха.

Той постави фенера на пода и започна да избутва въжетата настрани. Ървинг веднага забеляза колко изкусно е подредила ескимоската масивните котвени въжета — онова, което той беше приел за поредната огромна купчина въжета, всъщност се оказа просто намотаният край на въже от друга купчина, сложен така, че да прикрива празното пространство зад себе си и да може да се премести с лекота в бърлогата на жената. Зад фалшивата купчина се виждаха широките извити греди на корпуса.

И тук жената отново беше направила правилен избор. Над и под склада преминаваше сложна мрежа от дървени и железни греди, които бяха монтирани на КНВ „Ужас“ в процеса на подготовка за плаване в ледовете, няколко месеца преди да потегли експедицията. Тук, в носовата част, имаше отвесни метални греди, дъбови напречни греди, коси подпори с тройна дебелина, железни триъгълни подпори и огромни дъбови диагонални греди — някои с дебелината на ребрата на шпангоута, — които служеха за подсилването на кораба при плаването му през полярните ледове. Един лондонски репортер, познат на лейтенант Ървинг, беше казал, че с тоновете подсилваща вътрешна желязна и дъбова конструкция, допълнени с гредите от африкански дъб и канадски бряст и още греди от африкански дъб в обшивката на кораба, „дебелината на корпуса достига цели осем фута“.

Ървинг знаеше, че по отношение на самия нос и стените на корпуса това си беше самата истина, но тук, където във и над склада за котвени въжета се срещаха двата борда, имаше около пет фута от обшивка, съдържаща само оригиналните здрави дъбови дъски с дебелина шест инча вместо десетте инча многопластова обвивка по останалата част от корпуса. Смяташе се, че няколко фута от десния и левия борд в непосредствена близост до добре укрепения нос трябваше да бъдат по-тънки, за да могат да се огъват под чудовищния натиск на леда.