Дан Симънс - Ужас

Лейтенантът беше виждал този феномен няколко пъти досега по време на двете дълги тъмни зими, прекарани в близост до Северния полюс. Ледовият лоцман Бланки беше обяснил, че лунната светлина просто се пречупва в ледените кристали, както се случва при преминаването на светлината през диамант, но тук, сред сияещите сини ледове, зрелището вдъхна у Ървинг усещане на религиозен трепет и изумление, когато странният музикален инструмент отново започна да вие и стене — вече само на няколко ярда от него, зад ледения торос, — като ритъмът му отново се ускори почти до екстаз, преди да секне изведнъж.

Ървинг се опита да си представи как Безмълвната дама свири на някакъв невиждан досега ескимоски инструмент — някакво странно подобие на баварска флигорна, изработено от рог на северен елен, — но веднага отхвърли тази мисъл, намирайки я за глупава. Първо, ескимоската и мъжът, който беше умрял, не носеха никакви инструменти при пристигането си. И, второ, Ървинг имаше странното усещане, че онзи, който свири на невидимия инструмент, не е Безмълвната дама.

Прехвърляйки се през последния нисък торос, който се намираше между него и върховете на глетчерите, откъдето се донасяше странният звук, Ървинг продължи да пълзи напред на четири крака, защото не искаше да се чува хрущенето на леда или снега под подметките на ботушите му.

Воят — който като че ли се раздаваше иззад най-близкия, излъчващ синкаво сияние връх на глетчер, изваян от вятъра във формата на дебел, мечовиден лист — се възобнови отново, ускорявайки бързо ритъма си и превръщайки се в най-силния, най-бързия, най-дълбокия и безумен звук, който Ървинг беше чувал досега. За свое огромно изумление той установи, че е получил ерекция. Ниският, дълбок, вибриращ глас на инструмента излъчваше нещо толкова… първично… че буквално подпали слабините на Ървинг, въпреки че той трепереше от студ.

Лейтенантът надникна иззад последния връх на глетчер.

Безмълвната дама се намираше на около двайсетина фута от него, върху гладкото синкаво ледено поле. Равната площадка беше обградена от ледени блокове и върхове на глетчери и Ървинг се почувства така, сякаш изведнъж се е озовал насред Стоунхендж, под сиянието на луната с ледения ореол и проблясващите кръстове. Дори сенките тук бяха синкави.

Тя беше коленичила гола върху дебела кожа, която сигурно беше нейната парка. Три четвърти от гърба на Безмълвната бяха обърнати към Ървинг и той виждаше очертанията на дясната й гърда, както и озарените от ярката лунна светлина дълги черни прави коси и сребристите отблясъци върху заоблената плът на твърдото й задниче. Сърцето на Ървинг биеше толкова силно, че той се уплаши да не го чуе жената.

Безмълвната не беше сама. Още нещо изпълваше тъмния процеп между друидските ледени блокове, издигащи се от другата страна на площадката, точно зад ескимоската.

Ървинг знаеше, че това е съществото от ледовете. Бялата мечка или белият демон се намираше там — в непосредствена близост до младата жена, надвесен над нея. Колкото и да напрягаше лейтенантът очи, той не успяваше да разгледа неясната фигура — синкавобялата козина на фона на синкавобелия лед, релефните мускули на фона на релефната повърхност на заснеженото ледено поле, черните очи, за които не беше сигурно дали се отличават от обграждащата съществото абсолютна тъмнина.

Едва тогава Ървинг забеляза, че триъгълната глава върху необичайно дългата мечешка шия се гъне и поклаща във въздуха като змия на шест фута над коленичилата жена. Лейтенантът се опита да прецени размерите на главата — за да знае с какво си има работа, в случай че се наложи да го убива, — но беше напълно невъзможно да се установят точните очертания или размерът на триъгълната грамада с въгленово черни очи заради странните, непрекъснати движения, които извършваше.

Ала създанието се надвесваше над момичето. Главата му вече се намираше почти над нейната.

Ървинг знаеше, че трябва да изкрещи — да се хвърли напред с лоста в облечената си с ръкавица ръка, тъй като не беше взел със себе си друго оръжие освен прибрания в калъфа му нож — и да се опита да спаси жената, но в този момент мускулите му нямаше да се подчинят на подобна команда. Той можеше единствено да наблюдава случващото се, обзет от ужас, примесен със сексуална възбуда.

Безмълвната дама протегна ръце с дланите нагоре, като католически свещеник, който отслужва меса и призовава чудото на причастието. Ървинг имаше братовчед в Ирландия, който беше католик и дори веднъж, по време на едно от своите гостувания, той го беше придружил на една католическа служба. Същото усещане за странна магическа церемония го имаше и тук, под синкавата лунна светлина. Заради липсата на език Безмълвната не издаваше нито звук, но ръцете й бяха широко разперени настрани, очите бяха затворени, главата отметната назад — Ървинг беше изпълзял доста напред и вече можеше да вижда лицето й, — а устата й беше широко отворена като на молител, очакващ причастие.