Дан Симънс - Ужас

А в трюма наистина смърдеше, помисли си Ървинг в третия час от дежурството си, докато седеше свит върху един палет над кишата, зад опорния стълб близо до склада за котвени въжета. С всеки изминал ден вонята в леденостудения, тъмен трюм ставаше все по-силна.

Поне на ниската платформа пред двукрилата врата на склада вече нямаше полупразни чинии с храна, порции ром или езически амулети. Един от другите офицери беше докладвал за тези неща на Крозиър малко след невероятното бягство на господин Бланки от тварта от ледовете и капитанът беше изпаднал в ярост, заплашвайки да отреже ежедневната порция ром — завинаги — на следващия моряк, който е достатъчно глупав, достатъчно суеверен, с достатъчно объркано съзнание и достатъчно изгубил християнската си вяра, че да предлага остатъци от храна или канчета с чудесен, разреден с вода индийски ром на една туземка. Едно варварско дете. (Макар че моряците, които бяха успели да зърнат Безмълвната дама гола или бяха чули обсъждащите я лекари, знаеха много добре, че тя съвсем не е дете, което често коментираха тихо помежду си.)

Освен това капитан Крозиър абсолютно ясно даде да се разбере, че няма да толерира амулетите от бели мечки. На проведеното предишния ден богослужение — което всъщност представляваше четене на корабния устав, макар че мнозина от мъжете очакваха с нетърпение да чуят още нещо от „Книгата на Левиатан“ — той обяви, че ще дава по една допълнителна нощна вахта или по две дежурства за чистене на отходните места за всеки мечи зъб, мечи нокът, мечешка опашка, нова татуировка или какъвто и да било друг амулет, който забележи върху някого. Внезапно увлечението по езическите амулети престана да се афишира на КНВ „Ужас“ — макар лейтенант Ървинг да знаеше от приятелите си на „Еребус“, че там то процъфтява.

Ървинг няколко пъти се беше опитал да проследи ескимоската в тайните й придвижвания из кораба нощем, но — тъй като не искаше жената да разбира, че я следи — той я изпускаше. Тази вечер знаеше, че Безмълвната дама е в склада. Той се беше прокраднал след нея по главния трап преди повече от три часа, след като моряците се бяха навечеряли и след като тя тихо, почти незабележимо беше получила от господин Дигъл порцията си от „Джон Бедняка“, сухар и чаша вода, и беше отнесла всичко долу. Ървинг беше поставил един мъж на пост при предния люк, точно до огромната печка, беше оставил и друг любопитен моряк да наблюдава главния трап. Уреди дежурните да се сменят на всеки четири часа. Ако ескимоската се изкачеше по който и да е от двата трапа — вече минаваше десет вечерта, — Ървинг щеше да узнае къде е отишла и по кое време.

Но от три часа вратата на склада беше плътно затворена. Единствената светлина в носовия отсек на трюма се процеждаше през процепите покрай двете ниски, широки крила на вратата на помещението. Жената продължаваше да използва някакво осветление вътре — свещ или друг вид открит огън. Ако капитан Крозиър научеше за това, той щеше да я изхвърли на минутата от склада и щеше да я върне в малката й бърлога до лазарета на жилищната палуба… или просто щеше да я изхвърли на леда. Както всеки моряк ветеран капитанът се боеше от пожар на кораба и по всичко личеше, че не изпитва особена привързаност към ескимоската им гостенка.

Внезапно малките светли ивици покрай вратата на склада изчезнаха.

„Легна си да спи“ — помисли си Ървинг. Той си я представи — гола, точно както я беше видял, увита в пашкула от своите кожи. Освен това си представи как на сутринта някой от останалите офицери слиза да го търси и намира безжизненото му тяло, свито върху палета над ледената киша — очевидно невъзпитан простак, който е измръзнал до смърт, докато се е опитвал да зърне единствената жена на борда. Горките родители на лейтенант Джон Ървинг нямаше да получат съобщение за героичната му смърт.

В този момент през и без това мразовития трюм премина вълна от леден въздух. Сякаш някакъв зъл дух беше прелетял покрай него в тъмнината. За миг Ървинг почувства как косъмчетата на тила му настръхват, но в следващия миг се досети: „Това е просто течение. Както когато някой отваря врата или прозорец.“

Той вече знаеше как Безмълвната дама напуска кораба и се връща на него.

Ървинг запали фенера си, скочи от палета, преджапа през ледената киша и дръпна вратата на склада. Тя беше залостена отвътре. Ървинг знаеше, че складът за котвените въжета на носа не се заключва отвътре — той не се заключваше и отвън, защото никой нямаше да тръгне да краде буксирни котвени въжета, — което означаваше, че туземката беше намерила начин да залости вратата.