Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

Иван Постивич изправи главата си и се насили да диша. Знаеше, че следващите му думи щяха да бъдат последни, затова ги подбра така внимателно, както се подбират оръжия на бойното поле.

— Езикът ми е твърде непохватен за езика на Аллах и на султаните, о, султане! Моята раса е недостойна за езика на имперската божественост!

Очите на принцесата проблеснаха закачливо и унищожителните стрели на ловеца изчезнаха в черните им дълбини. Тя отпусна скования си гръб и се излегна отново върху възглавничките на кадифения си диван.

— Знаеш ли, персийците биха те убили за онова, което току-що каза — отбеляза спокойно. — Защото твърдят, че само техният език гали ухото на Аллах — доволна от остроумния му и точен отговор, тя се усмихна съвсем леко и устните й се извиха към високите й скули. — Но пък ти спечели обратно живота си с превъзходното си владеене на османския турски език. Интелектът ти прави комплимент на размерите ти. Кой би допуснал, че един груб великан на гърба на кранта е в състояние да избегне копието на джирита с подобен финес?!

Постивич не отговори нищо. Мълчаливата му реакция на комплимента й я развесели. Беше свикнала да вижда раболепни слуги и чужди посланици, които й угаждаха по всякакъв начин с надеждата, че Есма Султан ще ходатайства за тях пред брат си. Но този еничар беше различен.

— Не само аз, но и всички останали в Топкапъ сарай се дивяхме на начина, по който успяваше да се завъртиш под коня си, за да избегнеш копието на противника си — продължи принцесата. — Очевидно господарят на конете те е обучил добре!

— Господарят на конете беше много даровит мъж — отговори еничарят. — Той посвети много време и усилия на обучението ми, затова никога няма да го забравя. — Той и братовчед ви Селим Трети бяха велики мъже и аз скърбя дълбоко за кончината им!

Думите му се отличаваха с крещяща липса на каквато и да било възхвала за настоящия султан — братът на Есма, Махмуд Втори. Гробовната тишина в огромната като пещера зала подсилваше още повече тази обида, но Постивич стисна устни, категорично отказвайки да каже каквото и да било повече.

— Виждам, че се чувстваш неудобно в мое присъствие — отбеляза султанката и усмивката й постепенно угасна, последвана от спомените й за неговите подвизи във военните игри. — Имаш разрешението ми да напуснеш!

Постивич се поклони и тръгна заднишком към вратата.

— Почакай, еничарю! — извика принцесата. — Само още нещо. Напоследък често забелязвам сянката ти наоколо през решетката на градините му. Каква орис те запрати толкова далече от твоята орта 12 12 Орта — основна единица в еничарския корпус, съдържаща приблизително 100 войника. В армията на султана е имало 196 орти. — Б.а. , за да служиш на мен?

Той преглътна тежко и отговори:

— Такова беше желанието на султана.

Есма Султан се загледа замислено във великана и накрая попита:

— А как ти е името?

Той се поколеба, защото не беше сигурен дали това поднасяне на името му в краката на принцесата няма да реши съдбата му. Накрая рече:

— Паша Мустафа ме кръсти Ахмед Кадир, султане.

Въпреки че това име му беше дадено още на седемгодишна възраст след обрязването, Иван Постивич така и не го бе приел, въпреки че тук никой не го познаваше под друго име. Истинското му име просто бе изхвърлено като ненужно, заедно с неговата религия, семейство и корени.

— Ахмед определено не ти прилича — отбеляза усмихнато принцесата. — Очевидно въображението на пашата е свършило точно когато е дошъл твоят ред. Не, ти със сигурност не си Ахмед! Ще те наричам… Бисквитко!

Луничавата й прислужница, скрита до този момент в мрака на ъгъла, се изкиска и този смях прозвуча като пърхане на подплашени птици сред огромното като пещера помещение. Султане се обърна към нея и кимна по посока на еничаря с широка усмивка. Вече не изглеждаше като османска владетелка, а просто като жена.

Еничарят нямаше време да реагира по никакъв начин, защото двама стражи го сграбчиха под мишниците и го извлякоха назад като затворник. Изведоха въртящия се от възмущение здравеняк през перлените врати, които отделяха частните покои на принцесата от останалия дворец, и спряха чак в коридора.

Един от стражите, които бяха хванали грубо Иван, го бутна толкова силно, че той се запрепъва по мозаичния под и разтърси дървената решетка с тежките си стъпки. Дочу стреснати викове, а после и кискане откъм харема на принцесата, което идваше иззад сложната дърворезба на заграждението.