Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

— По-скоро бих умрял като човек с неопетнени от кръв ръце, вместо да убивам всяка нощ и да се превръщам в палач на невинни!

— Готвачите винаги са големи мечтатели — отбеляза Иван. — Точно затова си остават завинаги готвачи.

— А твоите мечти, Ахмед Кадир? — извиси глас готвачът и тресна ядосано черпака си върху мръсния парцал до печката. — И как изобщо спиш нощем? Не те ли посещават?

— Кои? — попита Постивич, извръщайки очи настрани към готвача, но без да спира да яде.

— Удавените. Не те ли молят нощем да пощадиш живота им? Не те ли молят да предадеш последните им съобщения на техните родители, съпруги, любими? Не проклинат ли твоя новооткрит Аллах, докато призовават името на истинския Христос?

Постивич бутна рязко купата настрани. Тя се плъзна, падна от масата и се разби на пода. Мъжете на задната маса, които играеха домино, вдигнаха глави и се обърнаха.

— Никой не ме посещава — изръмжа Иван, скочи и сграбчи готвача за яката. Другите еничари станаха и се приближиха към тях. Един извади ятагана си.

— Пусни го, Кадир! — заповяда друг със сребърна кама в ръка.

Постивич го погледна, изсумтя в знак на съгласие и отпусна захвата си върху мръсните дрипи на гърка.

— Нощем спя като пеленаче, готвачо — промърмори и бутна гърка към стената. Парче мазилка над главата му се отрони и полетя сред облаче прах. — Трябва да е от хубавото ти готвене.

Кимна към малката група еничари и те пуснаха ръце от камите и ятаганите си.

Иван Постивич ги остави и се отправи към войнишката си койка.

Есма Султан не можеше да заспи. Бризът откъм Босфора беше хладен и приятен и донасяше в покоите й аромата на жасмин и лимони от градините отдолу. Обикновено след поредната си страстна нощ тя заспиваше дълбоко от изтощение. Двете й любими момичета от харема я измиваха, подсушаваха я с бели ленени платна и намазваха тялото й с ароматни масла, слушайки в захлас как тя им разказва подробности от поредното си завоевание, за миговете на екстаз, за игрите и победите.

Мъжете, които работеха в двореца и в градините, потръпваха, дочули смеха на жените, и побързваха да им обърнат гръб, изричайки тиха молитва към Аллах.

Но тази нощ бе напълно различна. Есма Султан бе извършила ритуалното си измиване безмълвно, а смръщеният й поглед бе напълно достатъчен за момичетата, за да запазят и те пълно мълчание. Не смееха да вдигнат очи от мозайката на пода в банята, нито да отворят уста, с изключение на опита си да й предложат чай и нещо за похапване.

Този бе първият мъж, който й бе отказал.

Носът на Есма се сбърчи отвратено, когато й се стори, че долавя мирис на гнило във вятъра, който идваше от Босфора и раздвижваше фините завеси на балдахина й.

Тя метна върху устата и носа си крайчеца на прозрачния си тюлен ръкав. Стомахът й се качи в гърлото й и й се повдигна.

Разпозна в себе си миризмата на Смъртта.

Любимата сестра на султан Махмуд Втори — принцеса Есма Султан винаги бе имала всичко, което пожелае. Имаше си дворци в Мака, Еюп и Султанахмет, без да се брои пищната й резиденция в Ортакьой. Християнинът от онази нощ, когото бяха докарали от Босна при поредния набег за събиране на роби по нейна заповед, бе прекрачил портите на двореца й, без да вдигне очи нито към ненадминатите в цял свят градини с красиви шадравани, нито към импозантния вход и неговите изящни колони и корнизи. Бе се държал като сляп за пищните гоблени и килими, които изпъстряха вътрешните й покои, както и за скъпоценните камъни, които украсяваха главата, врата, раменете и ръцете на принцесата.

— Защо ме повикахте? — попита той чрез превода на една робиня.

— Седни, поданико! Изми ли се?

Мъжът се вторачи в островърхите й копринени пантофки и започна да срича нещо на сръбски.

— Да, принцесо, лично надзиравах измиването — обади се евнухът с кожа като слонова кост, който стоеше вдясно от нея.

— Смарагд, той получи ли храна и напитки?

— Отказа и двете, господарке. Коремът му е празен като стара кратуна.

Принцесата наклони глава и изгледа пленника.

— Не опита ли пресните смокини от моята градина?

— Нямам апетит — отговори човекът, без да отлепя очи от пода. После вдигна умолително очи към робинята до себе си, но тя го изгледа хладно и неразбиращо.

Принцесата огледа лицето му. Беше с красиви извивки, с почти благородно изражение за главата на прост селяк. Бяха го довели преди пет дена. Сестрите му — и двете красиви и бели — бяха продадени на един паша за хубава сума.