Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

Вечерта, когато се готвеше да сдаде поста си на следващия, за да отиде на вечеря в казармите на еничарите в „Ат Мейдан“ 9 9 Ат Мейдан (ат — кон, мейдан — площад, тур.ез.) е другото име на „Султанахмет“ или Хиподрума. Площад, в миналото бил хиподрум, през османския период място за фестивали, празнични церемонии и център, където се намират най-важните монументи на империята — Б.р. , личният охранител на султанката му каза да остане, защото Есма Султан била пожелала да го приеме тази нощ.

Очите на Иван Постивич се разшириха. Огледа солака и с груб глас изрече:

— Но аз съм еничар! От къде на къде нейно височество ще желае вонята на едно войнишко тяло в царските покои? Аз отговарям само пред брат й, нашия султан Махмуд Втори, който би разбрал най-добре един войник!

— Принцеса Есма Султан е поискала теб! — сряза го солакът. — И не си въобразявай, че нашият султан го е грижа за твоята гордост! И без това не те цени особено. Нали сам той те лиши от командването на кавалерията и те преназначи тук, а?! — подхвърли присмехулно. — А какво е един кавалерист от Капъкулу 10 10 Капъкулу — най-висшият ешелон в еничарския корпус, подбирани от агите и султана, за да бъдат обучавани в двореца Топкапъ. Най-добрите били подготвяни за елитни кавалеристи. — Б.а. без кон?

На Постивич му се наложи да призове цялата си воля, за да удържи изблика си на гняв. Загубата на командването на кавалерията бе най-болезнената рана в живота му. Несправедливостта — не, срамът, които го бяха довели до този момент сега, бяха повече, отколкото би могъл да понесе. Но раните са част от живота на всеки войник, затова той си знаеше, че е длъжен да понесе и тази.

С досадно махване на ръка солакът изпрати еничаря в компанията на главния евнух. Този слуга бе висок почти колкото Иван Постивич и държеше главата си високо вдигната — по начина, който подобаваше на всяко доверено лице на турските царски особи. Голата кожа на ръцете му блестеше под светлината на факлите, лъскава като черна усойница, която току-що бе хвърлила кожата си.

— Първо трябва да бъдеш подготвен за аудиенцията — изрече. — Аз съм Шафран.

Иван Постивич бе отведен до шадраван в един вътрешен двор, където главният евнух надзираваше стриктно измиването му, като ту изсумтяваше доволно, ту насочваше медния си фенер по посока на някой пропуснат участък мръсна плът. Нощта се завихряше всеки път, когато евнухът фокусираше светлината на фенера си върху измитата и вече изненадващо бяла кожа на еничаря, чиято доскорошна мръсотия се стичаше по плочите около шадравана.

Постивич прехапа език, когато евнухът му подаде гъба и му заповяда пак да се изтърка. Еничарят разбираше прекрасно ритуалите по пречистване преди пристъпването в царските покои — все пак бе отраснал в двора на султана в Топкапъ сарай. Но да се къпе преди среща с жена… Това бе правил единствено преди секс, както се изискваше от Корана и от пророка Мохамед. Банята и обрязването на мъжа изразяваха почит пред Аллах, а фактът, че на жените им бе спестена необходимостта да понасят вонящи войнишки тела и висящи кожички по членовете им беше прекрасна, но непредвидена от Пророка последица.

Накрая Иван Постивич се подсуши с чистия чаршаф от фин лен, който му бе поднесен, и го метна обратно на главния евнух, но вече влажен и намачкан.

— Твоята господарка от всичките си гости ли изисква подобни стандарти за чистота, а? — подхвърли.

— Изискванията на моята господарка не ти влизат в работа, еничарю! — отсече Шафран. — И гледай тази нощ да си държиш езика зад зъбите, иначе ще напуснеш покоите й в чувал!

Най-накрая, малко след полунощ, еничарят бе вкаран в царските покои. В сумрака под огромния купол на помещението горяха стотици фенери. Свещите в големия френски полилей в средата осветяваха ярките плочки и хвърляха сенки по плътното кадифе на диваните и възглавничките. Стаята беше огромна, с красиви отливки и корнизи от бял гипс и перлен алабастър. Някъде тлееше бавно сандалово дърво и изпълваше цялата зала с тежкия си аромат, който напомняше за най-далечните краища на Османската империя.

Главният евнух натисна еничаря, за да падне на колене, вместо да оглежда красотите на голямата стая. После се приведе и изсъска в ухото му:

— Сега се приближи към султанката или ще наостря меча си във врата ти!

Постивич потегли на четири крака напред и сламените рогозки, метнати върху безценните килими, започнаха да жулят коленете му. Беше дълго, крайно унизително пътешествие до дивана, на който се бе изпънала султанката. Повдигнала безмълвно глава от възглавницата си, тя наблюдаваше с присвити очи приближаването му.