Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

Шумни продавачи предлагаха колоритните си подправки, зелена къна и шафран, сребърните си чайници и лулите си за опиум от лазурит. Наргилета от червено стъкло висяха на кожени каишки по краищата на сенниците. Въздухът бе напоен с аромата на тютюн, примесен с миризма на пържена риба с чесън.

На мейдана — площада пред лабиринта от шатри и сергии на пазара, английски търговец на роби разтоварваше стоката си. Трите млади жени — с черна, кехлибарена и бяла кожа — се зачудиха как да слязат от каруцата с оковани една за друга ръце.

— Хайде, стига сте се мотали! — скастри ги господарят им със силен лондонски кокни акцент. Огледа одобрително символичното им облекло, свали воалите от лицата им, а после наплюнчи пръста си и изтри мръсното петно от бузата на едно от момичетата. Накрая удари всяка от тях в гърба, за да им напомни да се изправят. — Усмивка! — прошепна им зловещо. — Усмивка или ще усетите камшика на Джеймс Р. Рикълс.

Мъжете започнаха да се събират около момичетата, ухилени похотливо. Потъркваха гениталиите си и подхвърляха неприлични предложения на всевъзможни езици.

Англичанинът бързо им взе мярката и разбра, че тези не са купувачи. Обърна им гръб и се заоглежда за нещо по-сериозно.

— Онази там наистина ли е девица? — провикна се мъж в туника и аленочервен пояс. На главата си имаше тюрбан от фин лен.

Търговецът на роби се ухили и се обърна към него на гърлен турски, подправен с много лош френски.

— Тази тук ли? Бялата хубавица? Беше заловена в Хиос по време на последното въстание и още не познава мъж. Няма и четиринайсет. Ще напълни харема ви със силни деца с едра кост и ще им предаде и хубавото си личице.

— Искам да я огледам!

Трите жени направиха дружно крачка назад, когато мъжът тръгна към тях. Веригите им издрънчаха от страха, който ги бе обзел.

— Хубаво, огледайте я. Уверете се, че все още е непокътната. По-добра от моята стока няма да намерите, гаранция!

Мъжът плъзна бавно пръсти по гърдите на момичето, стисна зърната им, а после пъхна ръка под туниката й. Притисна ухо към корема й и започна да я опипва между краката така, сякаш доеше крава.

По бузите на момичето се търколиха сълзи, но то не каза нищо.

Внезапно ахна.

— Е, доволен ли сте! — намеси се веднага търговецът на роби. — Стига толкова, сър! Махнете ръката си! Може да увредите стоката с цялото това опипване!

Купувачът измъкна ръката си измежду краката на момичето и стисна бузите й.

— Кажете й да отвори уста.

— Отвори си устата, скъпа. Браво, добро момиче!

Бъдещият купувач се вторачи в зейналата уста на момичето, но доловил дъха й, сбърчи нос.

— Зъбите й не са добри! Вонят на гнило!

— Ами, гърците прекаляват с тази тяхна баклава, както знаете. Хранете я с кисело мляко и я карайте да дъвче мента. Гарантирано гони миризмата.

Не особено убеден, купувачът подуши отново устата на момичето.

— Можете да й извадите зъбите — предложи търговецът на роби. — За целите, за които ви трябва, няма нужда от зъби, нали така?

Онези от тълпата, които го разбраха, се ухилиха похотливо.

— Колко искаш за нея?

Търговецът на роби се усмихна и прошепна нещо в ухото на купувача.

— Какво?! — изкрещя възмутено турчинът. — За тези пари мога да си купя черкезка робиня!

— Това е цената ми! И нито акче 6 6 Акче — дребна турска сребърна монета. — Б.а. по-малко!

Мъжът се изплю в прахта и отсече:

— Губя си времето с теб, англичанино. Ще си купя роби от друго място, там, където няма да ме скубят чуждестранни крадци!

С тези думи турчинът изчезна в тълпата.

Гръцкото момиче се усмихна тъжно. Другите две момичета я целунаха по мокрите от сълзи бузи и започнаха да я успокояват всяка на своя език.

— Стига приказки! — изръмжа търговецът. — А ти наистина имаш развалени зъби, гръцко псе! Ето, провали ми сделката!

Момичетата изпънаха гърбове и се вторачиха мрачно в износените си сандали. И този път сълзите рукнаха от очите и на трите едновременно и закапаха тихо по прашния калдъръм в краката им.

Венецианският посланик и един руски дипломат разговаряха любезно на френски, докато се разхождаха покрай великия син Босфор. Инкрустираните им със слонова кост бастунчета потракваха по паважа на единствения добър път, който водеше към пазара.

Когато наближиха пазара за роби, венецианецът вдигна яка и сбърчи отвратено нос.

— Третират тези бедни жени като добитък на панаир! — отбеляза руснакът. — Плачевна практика!