Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

— Не й доставих никакво удоволствие — изхъхри мъжът през капещата си слюнка. — Точно затова бях пребит, сигурен съм. Умирам девствен, както би трябвало да бъда като свещеник на Светата православна църква.

Еничарят усети тежестта на главата на мъжа в ръцете си. Държеше го като изтощено дете, докато човекът повърна за последен път в солената вода. Осъденият очевидно идваше от вътрешните провинции на империята и сега виждаше морето за първи път — за пръв и за последен.

— Какво е християнското ти име? — прошепна човекът с лице, само на няколко сантиметра над водата. — Преди да ме пратиш в гроба, кажи ми името си!

— Роден съм като Иван Постивич — отвърна еничарят, сложил уста до ухото на затворника. — Мога да ти простя греховете само ако ти ми простиш онова, което съм длъжен да направя. Но Аллах никога няма да ми прости. А твоята Богородица ще плюе върху душата ми!

С тези думи еничарят топна пръсти в солената вода и направи знака на кръста върху челото на осъдения нещастник. Гледайки го право в очите, Иван Постивич обгърна с огромните си ръце врата на затворника, постави палци от двете страни на адамовата му ябълка и го скърши така, сякаш беше крехко клонче.

Без да отрони и думица, Постивич хвърли вече безжизненото тяло в средата на лодката и го натъпка в предварително приготвения чувал с камъни. Силните му ръце завързаха възел от краищата на чувала и го метнаха леко през борда. Водата с цвят на чай се разтвори и го погълна. И докато повърхността на водата бързо се събираше, чувалът изчезна в дълбините. Еничарят направи знак на лодкаря да потегля обратно.

Когато наближиха Златния рог, видяха, че на имперските докове ги чака миниатюрен евнух. Както винаги, така и сега той остана на почетно разстояние от баржата, сякаш се страхуваше да не бъде омърсен от мисията й. Постивич така и не бе успял да запомни чертите на дребосъка — разпознаваше евнуха само по яркочервената му туника, колосания бял тюрбан и неестествено бледата кожа.

— Какви новини да нося на султане 2 2 Султане — османска принцеса — Б.а. ? — провикна се евнухът. Еничарят изруга под носа си, но плискащите се в пилоните на доковете вълни бързо погълнаха ругатнята му.

— Кажи й — извика, — че този беше различен. Не продума и думица, преди да умре!

Пазарът на стария Константинопол 3 3 Древната столица на Византия, а впоследствие и на Османската империя. Името на града е променено официално на Истанбул едва през 1930 г. В османски времена е било известно наред с множество други имена и като Истанбул, Стамбул, Цариград, Новият Рим, Новият Йерусалим, Домът на халифата, Тронът на султаната, Портата на щастието, Окото на света, Убежището на Вселената и Градът. — Б.а. се огласяше от десетки езици и лудото лаене на мелези. Северноафриканци с абаносова кожа разменяха стоки с моряци от Далечния изток, които псуваха и плюеха отвратено върху лазурносините плочки по земята. Арменци хвалеха на висок глас достойнствата на килимите си и предлагаха сладък ябълков чай на синеоки англичани, чиято нежна северняшка кожа бе пламнала в червено под силното слънце на Ориента. Португалски и италиански търговци се опитваха чрез крясъци да направят езиците си по-разбираеми за азиатските уши, а окованите за пръчките си жълти и зелени африкански папагали успешно ги имитираха.

Уличният метач — евреин, чието семейство бе избягало от бруталното преследване на католиците в Испания и бе потърсило убежище в относителната безопасност, която предоставяха турските султани, се облегна на метлата си и дари с крива усмивка всички онези, които бяха извадили късмета да живеят и дишат в най-космополитния град на света.

Към днешния ден в късната пролет на 1826 година гръцките жители на империята се бяха помирили напълно със султанския еничарски корпус. Бяха минали четири години от бруталното потушаване на последното въстание, а православният патриарх бе извлечен от амвона си с въже на врата, за да бъде съден за заговор против Османската империя. Бързият и накъсан говор на гърците се сливаше със славянските езици на тълпата, издигайки се до небето заедно с ладино 4 4 Ладино — езикът на сефарадските евреи, които след прогонването си от Испания се пръсват по света; наричан е още „езикът на изгнаниците“. В основата му стоят иврит и арамейски, с примеси от арабски, но има и редица заемки от езиците на народите, сред които евреите се устройват да живеят. Днес е почти на изчезване. — Б.пр. , турски и напевните ритми на османския език на елита, получил образованието си в двореца Топкапъ 5 5 Топкапъ сарай — дворецът на султаните на Османската империя до 1853 г., разположен на брега на Златния рог, чиито източни стени са надвиснали над Босфора. — Б.а. .