Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

Кон.

Първо чу цвиленето й. Едва после я позна.

— Пери! — прошепна. — Пери, красавице моя!

Обяздената кобила се приближи към господаря си, но беше бързо дръпната назад от коняря си. Постивич забеляза, че върху кобилата няма седло.

— Султанът заповяда да бъдеш обесен на най-големия чинар! — занарежда тържествено солакът. — Ще бъдеш качен на коня си. После ще ти сложат примката на врата. По заповед на султана конят ти ще бъде пришпорен напред, а ти ще останеш да висиш на дървото.

Иван Постивич не отговори. Насочи се с клатушкане към любимата си Пери, оглеждайки бързо белега в рамото й, където беше ранена.

— Господарят на конюшните се е справил отлично с раните й — прошепна. Ръцете му копнееха да погалят зарасналата й плът. Очите му се напълниха със сълзи — първото чувство, което бе показал, откакто солаците го хвърлиха в затвора.

Главният солак вдигна ръка и извика:

— Сложете затворника върху коня!

Двама мъже хванаха Постивич и го вдигнаха върху кобилата. И поведоха затворника към Хиподрума и към неговата екзекуция.

Когато следобедният прах и горещина се уталожиха и хладният бриз откъм Босфора сложи край на песента на щурците, цялото население на Константинопол се събра на Хиподрума. През най-големия клон на най-големия чинар бе преметнато дебело въже, в чийто край се виждаше примка. Клонът белееше на фона на останалите, оголен от кората си от толкова много обесени.

Мъжът, когото Константинопол наричаше Ахмед Кадир, беше доведен под чинара. Главата, раменете и гърдите му бяха покрити с чувал, почти същия като чувалите, в които бе давил своите жертви.

— Вижте, вижте! — провикна се майсторът на въжета, засрамен, че най-доброто му произведение ще бъде използвано за екзекуцията на великия Ахмед Кадир. — Великанът язди любимата си кобила Пери!

— Конят очевидно се е възстановил от раните си — обади се мъжът до него. — И сега са го принудили да участва в убийството на любимия си господар!

— Какво искаш да кажеш? — намеси се трети, заслушан в разговора.

— След като метнат примката на врата на великана, султанът ще даде знак да пришпорят кобилата, а Ахмед Кадир ще увисне на примката!

Войниците от Новия ред на Топкапъ, пременени в новите европейски униформи, се оглеждаха сконфузено, защото убийството на храбър войник не бе по вкуса на никой почтен боец. Откъм тълпата се чуха викове, както и проклятия от суфите, които единствени имаха куража да крещят обиди към султана.

Когато отведоха Пери под големия чинар и махнаха чувала от главата на Постивич, палачът изломоти една молитва към Аллах и поиска прошка от жертвата си.

— Ти си длъжен да служиш на своя султан — беше отговорът на великана. — Действай и изпълнявай дълга си храбро!

Палачът метна дебелото въже на врата на Постивич и го подпъхна внимателно под брадичката му, като че ли майка му оправяше яката му, преди да го прати на училище.

— Благодаря ти за милостта — изрече обреченият.

Султанът наблюдаваше с неодобрение вниманието, което палачът оказваше на жертвата.

Но къде е Есма Султан? Защо не е тук, за да гледа смъртта на този предател?

Тълпата обърна колективно взор към султана, очаквайки заповедта му.

Къде е сестра ми?

В мига, в който султанът вдигна ръка, за да даде началото на екзекуцията, сред тълпата се понесе ропот.

Две забулени жени се появиха в галоп на Хиподрума, с развяващи се зад тях мантии.

Тълпата затаи дъх.

Едната се приближи до султана, грабна ръката му във въздуха и го повали на земята, преди да бе успял да даде сигнал за екзекуцията. Другата се втурна към Пери и коняря, който държеше юздите. С вик от полетата на сръбските равнини тя извади ятаган, чието острие премина през въжето, а острието му се заби директно в гърдите на тлъстия бял евнух, който стоеше до палача и го надзираваше.

— Есма! — изкрещя султанът. — Предателство!

Единственият отговор бе смехът й, който разтърси въздуха на Хиподрума и продължи да звъни, докато жените напускаха в същия галоп Хиподрума, следвани от Пери. Ездачът й едва се държеше върху гърба й със завързани на кръста ръце.

Махмуд се поколеба. Капитанът на Капъкулу заговори:

— Заповедите ви, султане мой?

— Заловете жените и ги доведете живи! Но не ги наранявайте по никакъв начин, иначе ще бъдете екзекутирани! За миг не забравяйте, че сестра ми е султане!

— Ами Ахмед Кадир?

— Убийте го на място!

Наближаваше залез-слънце и жените яздеха бързо към хълмовете на изток от града. Копитата на конете им тракаха по калдъръма и преминаха с гръм по изсъхналата пръст. Дивите кучета се опитаха да ги преследват, но бързо бяха надбягани. Момчетата от сиропиталището се развикаха радостно, когато тримата ездачи преминаха покрай конюшните, а после преобърнаха една каруца с пъпеши, за да забавят отряда Капъкулу, който ги преследваше.