Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

— Онова, което Светият Пророк и Аллах са ни дали в безкрайната си мъдрост, не трябва никога да се изтрива! — отбеляза Иван, галейки голото й рамо. А мъжете, които се стремят да погребат тези думи, изобщо не познават безкрайното състрадание на Аллах.

Шафран влетя в спалнята, сграбчи Иван Постивич за рамото и го измъкна от леглото.

— С мен, веднага! — извика. — Вече са в двореца!

Но преди Постивич да успее да реагира по какъвто и да било начин, в стаята влетя безцеремонно дребна бяла фигурка във веещ се зад нея ален кафтан.

— Арестувам те в името на султан Махмуд! — изпищя тъничък и злобен гласец.

При звука на този глас Постивич скочи на крака и установи, че стаята е пълна с войници на Топкапъ, водени от дребната фигурка на евнуха Смарагд.

Двама солаци се опитаха да свалят великана на земята, но той изрева и само с едно движение на ръцете си ги закова на пода, преди някой друг да успее да се намеси. После грабна ятагана на единия и започна да сече пътя си през войниците, които стояха между него и вратата.

— Хайде, Есма, идвай! — извика.

— Аз няма къде да бягам! — отговори тя. — Аз съм султане на Османската империя!

Когато осъзна, че тя няма да го последва. Постивич отпусна ръце. Беше веднага хванат от един солак, който завърза ръцете му с въже.

— Хвърлете някакви дрехи върху този звяр! — заповяда Смарагд, извил ехидно уста. — И го водете при султана за екзекуция!

Махмуд изобщо не си губи времето и заповяда веднага да приготвят бесилото. Изпрати двама солаци, за да разпространят из таверните, пазара и доковете, че предателят Ахмед Кадир е заловен и ще умре на залез-слънце на Хиподрума, при своите братя, еничарите. Целият Константинопол беше поканен да гледа екзекуцията.

Есма Султан сви пръсти около перото и примигна от болка. Ръцете й още я боляха от удряне по портите на Топкапъ. Султанът бе отказал да я приеме.

„Скъпи братко и благословен султан Махмуд Втори,

Ако някога наистина си ме обичал, ще пощадиш живота на Ахмед Кадир! Народът на Константинопол го почита в петъчните си молитви, шепне възхвали за него по пазарите, улиците и кръчмите. Пощади го и поданиците ще те видят като милостив и силен владетел!

Твоя любяща сестра, която споделя кръвта на баща ти — Есма Султан.“

После притисна восъчния печат с пръстена си и изпрати вестоносец с писмото до Топкапъ. Момчето не трябваше да се връща без отговор.

— Той ще ми отговори! — обърна се Есма Султан към Ирина.

Ирина поклати глава.

— Не мисля, че ще бъде отговорът, на който се надяваш! Лично аз не бих заложила на едно писмо. Хайде, ела! Имам друг план!

С тези думи тя поведе господарката си в градините.

— Отворете тръбите! — заповяда Есма Султан на един евнух. — Погрижете се да не ни безпокоят!

— Моля те първо да ме изслушаш, а тогава да говориш! — започна Ирина. — Онова, което предлагам, е фантастично като игрите, които играехме някога из харема в Топкапъ. Само че този път залогът ще бъде животът ни!

— Какво си намислила, мила Ирина? — попита Есма Султан и се загледа тъжно в нея. — Знаеш, че нищо не е в състояние да отмени заповед на султана!

— Ти наистина ли си недосегаема?

Есма Султан вирна гордо брадичка и отсече:

— Баща ми, султан Абдул Хамид, постанови официално, че аз съм любимата му дъщеря. И съм точно толкова важна, колкото и брат ми!

— Значи султанът няма да посмее да те нарани, нали?

— Разбира се, че не. По-скоро би убил всеки друг, който се опита да го направи.

Ирина се усмихна и заяви:

— В такъв случай чуй плана ми!

Час по-късно вестоносецът се върна с увесен нос.

Есма Султан се надигна от пейката, където двете с Ирина си шептяха.

— Отговор от султана — промърмори момчето, без да смее да вдигне очи от земята.

Подаде писмото на господарката си и се оттегли заднишком.

— Какво пише? — надникна Ирина.

Есма Султан разгъна пергамента и се хвана за сърцето.

Писмото гласеше:

„Бъди там, за да видиш великана как умира!“

Главният солак на султана изведе Иван Постивич от вонята и мрака на тъмницата под двореца Топкапъ. Ръцете на затворника бяха завързани здраво зад гърба му и той отдавна бе изгубил чувствителността си.

Безпомощният великан примигна, заслепен от слънчевата светлина. Пое дълбоко въздуха в двора, подобно на удавник, поемащ си за последен път дъх. Но по едно време се закова на място. Беше усетил позната миризма, пикантна и топла.