Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

Иван Постивич установи, че е спрял да диша. Тя протегна ръце към него и точно тогава Шафран прошепна в ухото му:

— Дервишите идват след два часа! Не забравяй клетвата си или си мъртвец!

Еничарят стоеше и съзерцаваше голата жена пред себе си. Преглътна едва-едва, попивайки с очи гледката, за която бе копнял толкова дълго.

— Хайде, Бисквитко! — промърмори тя. — Ела при мен!

Постивич свали бързо дрехите си, измъкна туниката през главата си и притисна голата си плът о нейната. С периферното си зрение видя отворения Коран и кафяво-червените сури, написани с кръв върху пергамента.

Протегна ръка да го затвори.

— Не докосвай нищо друго, освен мен, о, чорбаджи! — заповяда Есма.

Той притисна устни към нейните, засмуквайки езика й. Ръцете му се плъзнаха към гърдите й и стиснаха все още розовите й зърна. После устните му последваха пръстите му.

— Искам да ми е хубаво! — простена тя.

Устните му се придвижиха към влажното място между краката й и той пое соковете му. Момичетата от харема бяха изскубали всяко косъмче от тялото й, с изключение на главата, така че кожата в гънките между краката й беше мека и ухаеща на розова есенция.

После премести тежестта си върху ръцете си, надвесен над нея. Очите му не се откъсваха от нейните. Тя задържа погледа му, без да мигне. Ръцете му потрепериха — но не поради липса на сила, а от страст. Тя видя треперенето на ръцете му и се усмихна.

— Иван Постивич — изрече тихо.

Той целуна устните, изричащи истинското му име. После пак целуна нежно гърдите й, галейки с ръка влажната кожа между бедрата й.

И проникна в нея. Тя затвори очи в екстаз.

Той надигна гръб, за да проникне още по-дълбоко, и точно тогава зърна сурата, написана с кръвта на брат й. „Истинска лудост!“ — каза си.

И отново тласна пениса си дълбоко в нея и тя простена, а той пренасочи вниманието си от Корана към жената под себе си.

Затвори очи и се задвижи бързо, а когато ги отвори, видя, че меките й кафяви очи търсят неговите. Претърколи я. Пръстите му потърсиха мекото и влажно местенце, а тя насочи с ръка пениса му натам.

Двамата се задвижиха в синхрон с ожесточение, родено може би от омраза, но вече трансформирано в страст за любов, отлагана твърде дълго. А може би и от нещо друго. Ритъмът се ускори, натискът се засили, а после дойде експлозията и един от тях изпищя, а после паднаха заедно на гърбовете си, изтощени.

Стаята се завъртя отново и отново и Иван Постивич установи, че не си спомня как да диша.

Палачът, който някога давеше, се давеше.

Мина известно време, а когато отвори очи, той отново видя Корана, изписан с кръвта на султана.

Думите бяха леко размазани, сякаш нечий пръст се бе плъзгал често по тях. Той се зачете, но макар да бе учил сурите много години, точно тези не беше виждал никога.

В името на Аллах, състрадателния и милостивия, чрез Звездата, когато тя залязва, вашият събрат Мохамед не греши, нито кривва от пътя си, нито говори необмислено.

Коранът не е нищо друго, освен откровение, което му се е разкрило:

Виждаш ли Ал-Лат и Ал-Узза, и Манат, третият идол до тях?

Това са високопоставените жени, небесните жерави, издигащи се все по-близо и по-близо до Аллах.

Това са високопоставените жени и трябва да се надяваме на тяхното застъпничество.

Малкият френски часовник, подарък от Накшидил, отброи часа. Иван Постивич и Есма Султан все още лежаха с преплетени тела, движейки се като една-единствена вълна върху пясъка.

Шафран прочисти гърло и звънна с малкото сребърно звънче.

— Призовавам теб, Ахмед Кадир, да си спомниш клетвата!

Великанът дръпна устни от сладките устни на Есма Султан и го погледна.

— Защитавам принцесата, а не теб — добави евнухът. — Ти също се закле да я защитиш. Хайде, идвай с мен!

Иван Постивич потърси очите на любимата си и кимна с глава.

— Ще направя каквото съм обещал. Дай ми пет минути за сбогом и веднага идвам!

— Но не повече от пет минути! — отсече Шафран. — Ако трябва, ще те изкарам навън под острието на ножа, но за нищо на света няма да позволя да излагам на риск живота на господарката си и минута повече!

С тези думи той изчезна зад порфирния параван.

— Тези сури, които са с кръвта на брат ти — никога не съм виждал подобни слова на Пророка — прошепна той.

— Това са „Забравените стихове за жените“, изговорени от Пророка. Ние ги пазим и възхваляваме Аллах, че ги е споделил с Пророка. Те са точно толкова верни, както и всички останали думи, които е изрекъл той. — Тя се обърна и се загледа в картината на царския персийски харем, играещ поло. — Легендата разказва, че по-късно Мохамед си признал, че чрез тези негови нежни слова бил говорил Сатаната, затова трябвало да бъдат изтрити завинаги от Свещения коран — продължи тя. — Но според нас не Пророкът, а Мъжът и политиката на Медина са били тези, които са променили светите слова на нашия Бог, изтривайки състраданието на Пророка. Ал-Илах е бил Богът Луна, женен за Богинята на Слънцето Диана. Аллат, Алузза и Манат са техни дъщери. Било е така в дните преди Мохамед и макар днес да не смеем да изричаме публично тези имена, символът на Османската империя ги приема. Както знаеш, полумесецът се придружава винаги от нежната си дъщеря — звездата. Какво им е толкова демоничното на жените, че мъжете се страхуват от намесата им?