Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

Но с едно бързо движение Ирина овладя топката, насочи я към полето и хукна след нея в галоп. Махмуд й хвърли гневен, но и изпълнен с възхищение поглед. Направи опит да мине покрай нея, за да заеме позиция и да я прогони от топката, но не успя да накара коня си да бяга достатъчно бързо. Вместо това, докато яздеше до нея, видя как вятърът повдига воала й и го дръпва от лицето й. И там, под светлината на факлите зърна подигравателната усмивка, която бе обезобразила завинаги лицето й — белегът, който бе нанесла върху собствената си красота, за да се спаси завинаги от похотта на мъжете.

И с този единствен поглед Махмуд се влюби в нея за втори път — влюби се в белезите й, в обезобразеното й лице. Имаше в харема си стотици жени, всички до една красиви и с перфектни форми. Но в разкривената завинаги усмивка на Ирина той зърна белега на общата им омраза към баща му и… Какво още! Да, куражът! Тя беше символ на онази млада бунтарка, която беше първата му любов и която притежаваше много повече смелост от всичките султани, които той бе познавал.

— Велики султане, спънете я!

— Спънете я!

Двамата наближаваха заедно целта и тя се готвеше за силен удар, който да запрати топката към вратата. Махмуд дойде на себе си и хвърли дългия си чук, за да спъне нейния и да блокира удара й. Обаче нейният гъвкав чук се уви около неговия и се заби право в главата му.

Султанът падна от коня си, изгубил съзнание.

Играта спря, защото Ирина скочи от коня си и се провикна жалостиво:

— Махмуд, о, Махмуд! Не умирай!

Есма Султан пристигна с коня си до брат си и му подвикна иронично:

— Изправи се, о, велики султане! Не можеш да умреш от един лек удар от жена, нали? Не подобава на един османски владетел, не мислиш ли?

При тази обида очите на Махмуд побързаха да се отворят. Той протегна ръка и свали воала от лицето на Ирина. Просто не се сдържа и изтърси:

— Ти си все така най-хубавата, Ирина! Очите ти са като красиви звезди, лицето ти е истинска карта на куража!

— Братко, не сме се събрали, за да обсъждаме красотата! — сряза го Есма Султан. — Хайде, яхвай коня и нека довършим срещата!

Тази нощ кавалеристите Капъкулу и султанът претърпяха позорно поражение. Изгубиха мача с 4 на 2, въпреки че на загубата им нямаше други свидетели освен самите играчи и крайно развеселеният господар на конете, който бе играл арбитъра, облечен в женски дрехи. Иван Постивич също бе наблюдавал цялата игра от кулата и лицето му бе станало като градоносен облак, когато бе видял как сестра му се привежда притеснена над смъртния му враг.

— Ще го убия, преди да е имал възможността да вкара и нея в леглото си! — бе извикал високо.

Жените от харема си размениха притеснени погледи и побързаха да предупредят за това господарката си.

— Трябва да се качиш на каруцата час преди зазоряване — заяви Шафран, сключил абаносовите си ръце пред гърди, извисяващ се почти колкото великана. — Вече застрашаваш твърде дълго Есма Султан и домакинството й. Дервишите ще те изведат от Константинопол към морето, откъдето ще можеш да избягаш в някоя друга страна.

— Сега Константинопол е моят дом. Няма да напусна империята!

— О, ще я напуснеш и още как, Ахмед Кадир! Ако не тръгнеш още тази сутрин, лично ще докладвам за теб в Топкапъ! Няма да рискувам повече живота на моята господарка с твоите егоистични прищевки!

— Трябва да я видя!

— Все още забавлява брат си, нашия султан.

— Намери начин да я видя и после ще сторя това, което искаш от мен.

— Закълни се!

— Заклевам се в гроба на майка ми! Само ми дай малко време със султане!

Шафран въздъхна шумно и изчезна по коридора. До Иван Постивич достигна пеенето на момичетата от харема и акомпанимента на дамския оркестър. Откъм харема се носеше силната миризма на сандалово дърво — жените очевидно се бяха отпуснали по възглавниците си, хапваха плодове и пушеха опиум.

Евнухът се върна.

— Ще те приеме. Но трябва да изчакаш, докато брат й си тръгне.

Иван Постивич коленичи и възкликна:

— Дано Аллах те възнагради заради добротата ти!

— Благодари на сестра си и на бекташите! — отсече Шафран. А после се завъртя и дългата му бяла мантия се развя след него, докато се отдалечаваше по коридора.

Когато Шафран се върна, часовникът тъкмо бе ударил два часа. Той поведе Иван Постивич към вътрешните покои в апартаментите на Есма Султан. Леглото, което някога бе виждал само през полупрозрачния тюл, бе оправено и принцесата лежеше гола на възглавниците.