Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

— Нека забелязват. И без това скоро ще умра, но това ще стане само с благословията на християнски свещеник! Обещай ми!

— Майко, знаеш, че не мога да ти откажа нищо. Но те моля да не говориш повече за умиране. Искаш ли да ти разкажа новините от Есма Султан?

Накшидил се усмихна доволно, защото си знаеше, че в двореца на Есма Султан винаги има нещо интересно и необичайно.

— Как е нашето скъпо момиче? — попита валиде султан.

— Остава си все същият трън в задника ми, но се говори, че криела някъде из двореца си Ахмед Кадир!

— Великанът от игрището по джирит?

— Моят смъртен враг, майко!

— Нещо друго?

— Освен това Есма ми каза, че нашата скъпа Ирина е негова сестра!

— Сериозно? Красивата Ирина?

— Да. При това тя се намирала в харема на Есма, представяш ли си?! И само тя от целия харем ходи забулена.

— Ами да! — плесна щастливо майката на султана. — Жената, която наричат Безмиалем! Та аз я познавам много добре! И значи била сестра на великана? Колко приятно!

— Били са взети по законите на девширме в един и същи ден — поясни Махмуд.

— И как е нашата сладка Ирина?

— Не й е позволено да разговаря с мен, защото е приета официално в харема на сестра ми.

— Така е и Назип, но ето че вече носи успешно хубавото ти дете!

— Ирина си остава защитена.

Майката на султана кимна бавно и се умълча. По едно време изрече тъжно:

— Спомням си раните й. Аз бях една от малцината, на които беше позволено да огледам изгарянията й. Горкото дете!

— Толкова много ли беше обезобразена, майко?

— Ужасно — въздъхна Накшидил.

Махмуд се вторачи в майка си.

— Все пак тя демонстрира много повече кураж от всички нас — изрече тя. — Спомням си добре решимостта й, огъня в очите й, усещането, че е родена свободна и никога няма да се предаде в душата си! Белезите изкривиха устните й в постоянна иронична усмивка, сякаш непрекъснато се подиграваше на баща ти и на османците. — Накшидил потърси ръката на сина си и допълни: — Но духът й е непобедим! Беше много смело момиче. И сега е смела жена!

— Много бих искал пак да видя очите й, но Есма не ми позволява.

— Разбирам я. Сигурна съм, че Ирина би предпочела да не й се напомня за мъже, особено за сина на султана, който я подложи на такива изтезания!

Махмуд се вторачи в мангала и въглените му.

— Аз я обичах, майко — изрече тихо.

— Да, така е, но тогава беше в онази крехка възраст, когато дори един бъдещ султан си мисли, че може да обича. Беше сладко, но мимолетно чувство.

— Не, не ме разбра. Обичам я и до днес!

— Невъзможно! — възкликна Накшидил. — Та ти дори не я познаваш! Мислиш си, че обичаш жената, която си представяше, че е! Това са детски фантазии, скъпи! Освен това един османец не може да си позволи лукса да обича когото и да било другиго, освен империята си! Остави я при сестра си, която умее да се грижи за наранени жени, за такива, които не са познали нищо друго, освен болка от страна на мъжете. Това е максималната доза любов, която можеш да покажеш в твоето положение.

— Тази вечер ще играя с нея поло. Под пълната луна.

— Поло ли? — вдигна глава валиде султан.

— Точно така. Есма предложи среща между нейния харем и моя отряд. Обещавам, че ще се държим мило с тях. Приех предложението само защото ще имам шанса да зърна очите на Ирина!

Майка му се засмя, като че ли трагедията на Ирина изведнъж се бе изпарила от главата й.

— О, да, наистина трябва да ходиш по-често на гости на сестра си! Новините, които ми носиш от двореца й, винаги ме забавляват! Колко божествено! Игра на поло с харема, точно като персийските принцеси! Трябва да пиша на братовчедка си Жозефин — сигурна съм, че в техния двор в Париж си нямат толкова приятни забавления за дамите! Ще позеленее от завист! Ще включа в писмото си и обещанието ти да ми позволиш присъствието на свещеник, който да ми даде последно причастие, когато умирам — допълни сякаш небрежно, но погледна косо сина си, за да се увери, че той е наясно, че за неговото обещание ще научи цяла Европа. А после все така безгрижно допълни: — Жозефин ще ми завиди много, когато си даде сметка, че е принудена да живее с онзи досадник Наполеон, когато тук, в Константинопол, стават толкова интересни неща! Харем, играещ поло!

С тези думи Накшидил се извини и се върна в апартаментите си, за да напише писмото до братовчедка си. А Махмуд задъвка края на мустака си, чудейки се как да подходи към отдавна изгубената си любов Ирина и дали ще успее да понесе белезите, които тя сама си бе причинила.