Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

— Така да бъде! Междувременно моля за позволение да претърся двореца ти!

— Разбира се. Ще кажа на Шафран да издаде съответните заповеди и да те придружи, ако се налага. Но ако до пет минути не изгониш от двореца ми онзи дребен звяр Смарагд, ще накарам собствените ми солаци да му резнат гърлото!

Махмуд забеляза лек трепет на бял яшмак от другата страна на решетката и отсече:

— Добре! До довечера, Есма!

— Ще бъдем готови за срещата, султане мой!

Обръщайки се, за да излезе, султанът забеляза персийската картина на стената, изобразяваща жени, играещи поло. Огледа я внимателно и видя, че сестра му се усмихва откъм дивана.

— На съкровище като това мястото му е в Топкапъ! — промърмори той.

— Нашият баща я подари на мен. И картината ще се върне в Топкапъ чак след смъртта ми. Дотогава, щом желаеш да я гледаш, можеш да ме посещаваш — вече я знаеш къде стои.

Султанът изсумтя и напусна харема на сестра си.

Иван Постивич чу целия разговор. Сестра му Ирина го бе облякла в шалвари, туники и воали, но го бе помолила по-скоро да седи, отколкото да стои, защото височината му със сигурност би привлякла вниманието на Смарагд, ако реши да влезе в харема.

Жените от харема се съюзиха, за да скрият великана, и с много кикот и веселие започнаха да го отрупват с дълги роби и бижута.

— Ще го придружа лично до хамама! — прошепна Назип.

— Крайно неуместни приказки за бъдеща майка на принц!

— Няма нищо по-досадно на този свят от това да си бременна! — възропта луничавото момиче, което вече се бе закръглило значително и бе станало още по-красиво. — Освен да си бременна с наследник на османската династия, разбира се.

— Ирина, трябва да ме махнеш от тук! — прошепна Постивич. — Не мога да издържам повече тези женски ласки! Ще изгубя контрол над себе си!

— Може би си по-подходящ за цистерните, отколкото за харема, а? — изгледа го весело сестра му. — Не им обръщай внимание, безобидни са. Остави ги да се суетят около теб!

— Те може и да са безобидни, но аз не съм! Не съм имал жена от месеци!

— Горкото ми братче! Научи се на въздържание! Това ще вкорави характера ти!

— Но сега май се вкоравява нещо друго!

Ирина сведе очи към мястото под кръста му, където той й сочеше.

— Скривай го веднага! — прошепна му. — Крайно неприлично е под тези коприни! Не забравяй, че тук е единственото място, където султанът няма да може да те намери! Забранено му е да докосва жените на Есма Султан без нейното лично разрешение! Даже аз бях спасена от това обещание.

— Ако някога те докосне, ще му отрежа ръката, а след това и главата!

— Хубави приказки за беглец, облечен в женски дрехи и воали!

След като претърсиха двореца и прилежащите му градини и постройки, Махмуд и хората му се върнаха обратно в Топкапъ сарай. Покрай пътя им се бяха скрили мъже, които започнаха да ги засипват с обиди и ругатни:

— Убиец! Предател!

— Кървави са ръцете на нашия султан!

— Да живее Ахмед Кадир!

Султанът изпрати двама солаци да открият източниците на тези обиди, но си знаеше, че в този зайчарник от сокаци виновникът никога няма да бъде открит. Ездачите бяха посрещнати само от глутница кучета, които започнаха да ръмжат и да хапят краката на конете, принуждавайки ги бързо да се оттеглят.

— Не можем да убиваме всяка душа, която мрази султана — промърмори един от солаците. Вече беше обезглавил един дервиш, който бе обиждал султана, докато солакът си яздеше покрай Златния рог.

— Султанът е неверник! — беше крещял дервишът. — Ще отговаряш пред Аллах за престъпленията си!

— Дервиш, трябва да си луд, за да обиждаш султана!

— Кой е луд? Аз ли? Ти си този, който е изгубил разсъдъка си! И ти ще отговаряш пред Аллах! Да живеят еничарите! Нещастните им духове викат за справедливост!

Дервишът беше екзекутиран на място, но веднага след това бе обявен от народа за мъченик. Малко след погребението му се роди легенда за светлина, която излизала от гроба му.

Ахмед Кадир трябва да бъде открит и да умре! — гласеше изричната заповед на султана. Никой по-добре от него не разбираше колко опасни могат да бъдат легендите.

Но с това нещастията на султан Махмуд за този ден не бяха приключили. Майка му Накшидил бе извикала при себе си православен свещеник. Тя се бе върнала съвсем открито към рождената си религия и изискваше в Топкапъ да има и дежурен свещеник християнин.

— Майко, та ти допускаш вярата на неверниците под покрива на самия ни дворец! И без това хората ни в джамията вече започнаха да забелязват отсъствието ти!