Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

— Ама светлината…

— Това е едно от множеството открития на Есма Султан. Комбинация от материал от нашите родни, турски земни червеи и разтвор от корали от морето. Когато някой удари топката, тя светва със син огън. Красиво, нали?

Кавалеристите се спогледаха притеснено, промърморвайки по една бърза молитва срещу вещерството и молейки защитата на Аллах срещу тези странни жени.

— Но не трябва да ги измъчваме толкова много с тези трудни за тях науки! — обади се пак забулената жена. — Хайде, елате! Поразходете конете си да се отпуснат. Нямаме търпение да започнем срещата!

— Правете каквото ви казва! — заповяда Махмуд. Самият той беше първият от мъжете, който влезе с галоп насред игрището, демонстрирайки умения за езда, които бе научил още преди много години от стария господар на конете.

Кавалеристите последваха жената, въпреки че конете им се дърпаха като полудели пред странните гледки и миризми, странейки от блестящите бели странични линии и подскачайки високо от миризмата на камфор и горящо масло.

— Стройте се! — извика друг арбитър. Подобно на Ирина тя също беше забулена, но гласът й беше по-плътен.

Червенокосият татарин Алтуг насочи коня си към рамото на кон, язден от жена с гарвановочерни къдрици. Тъмната й коса се разливаше като водопад изпод тюрбана й. Той усети аромата на жасмин, излъчващ се от косата й, и се разсея дотолкова, че пропусна момента, когато арбитърът хвърли топката в игра.

Но чернокосата жена не пропусна този момент. Достигна топката насред насъбралите се наоколо коне и я метна през цялото игрище. Забулената участничка умело пое топката с бързо движение на пръчката си и я запрати високо към целта.

Есма Султан вече бе преборила играча от другия отбор и се намираше в позиция да подаде паса. Тюрбанът и копринената й туника се развяха в нощния въздух, когато тя се втурна без всякаква конкуренция към топката и я вкара във високата врата.

— Есма Султан една точка! — изкрещя реферът.

— Играйте, мъже! — изрева султанът. — Позорите ме с вялото си изпълнение!

Само след броени секунди отборът на Есма Султан беше готов и подреден в средата, а Капъкулу още се оправяха.

— Играйте! — изкрещя съдията.

Докато кавалеристите се чудеха и маеха, топката беше хвърлена в игра. Есма Султан подхвана топката с дългия си чук и я насочи към забулената си съотборничка. Тя удари топката и въздухът се изпълни със синьо сияние.

Махмуд удари коня си право в коня на забулената си противничка, докато тя летеше към топката. Макар и разтърсена от сблъсъка, Ирина обязди умело кобилата си и двете се плъзнаха бързо покрай жребеца на султана. Тя се изправи на седлото, протегна се високо над главата на коня и запрати топката към вратата много преди Махмуд да успее да я хване. А после, докато обикаляше в лек тръс наоколо, Ирина издаде вик, който султанът беше чувал само на бойното поле при сблъсък със сръбски въстаници.

— Но тя язди като богиня! — промърмори си под носа той.

И отново отборът на Есма Султан натика кавалеристите обратно в средата на полето, когато съдията извика:

— Почивка! Край на първи рунд!

Жените излязоха от игрището и без да слизат от конете си, се прехвърлиха на следващите, които държаха конярите.

Съдията наду свирката си.

Докато галопираше обратно към игрището със следващия си жребец, Махмуд не пропусна да смъмри съотборниците си:

— Играете срещу жени, Капъкулу! Какво извинение ще ми дадете?

— Моят кон подскача при всяка факла, господарю! — изрече единият.

— Съдията хвърля топката твърде бързо! — оплака се другият.

— Топката светва първо в бяло, а после в синьо! — изкрещя кривокракият албанец. — Не мога да овладея коня си, за да я ударя!

Изпод воала на жената, която яздеше до Махмуд, се чу тих смях.

— О, Ирина, очевидно се наслаждаваш на играта, а?

— Напълно, султане мой!

Той се загледа в очите й, осветени от факлите — зелени с искрици, които му се надсмиваха, както когато беше малко момиченце. И там, скрита дълбоко в тези очи, лежеше силата, успяла да хипнотизира и предизвика един султан — собствения му баща. Махмуд задържа погледа й толкова, колкото можа, но накрая първи сведе очи, сякаш се опасяваше, че магията й ще го ослепи.

— Султане! — изкрещя един от мъжете му и развали магията.

Топката беше хвърлена и Махмуд насочи коня си към рамото на забулената си противничка. Всеки от двамата се бореше за предимство, опитвайки се да мине първи. Топката лежеше на тревата между тях, затова те приведоха едновременно вратовете на конете си и тюрбаните си и те се докоснаха, и двамата усетиха дъха си, докато се бореха за топката.