Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

Есма Султан отиде на инспекция в терариумите си, където се отглеждаха редки цветя за градините й. Градинарите там поддържаха винаги солидно количество земни червеи, за да подобряват качеството на пръстта. Принцесата избра няколко червея и даде прецизни инструкции на момчето, което се грижеше за тях:

— Знаеш ли къде държим върбовите топки за поло?

— Да, султане.

— Трябва да ги варосаш и да ги оставиш да изсъхнат на слънцето. После, когато започваме играта, смачкай един червей и намажи със слузта му топката. И повтаряй това на всеки няколко минути, така че по страничните линии винаги да има нови топки. Ще трябва да снабдяваш съдията с нови топки и да вземаш от него старите. Разбра ли какво ти казвам?

— Да, султане!

— Хубаво. Дръж червеите във влажна земя, докато дойде момента да бъдат пожертвани. И гледай всяка топка за поло да бъде хлъзгава със слузта им!

— Да, султане!

В десет часа факлите около игрището за поло бяха запалени, а конете на Есма Султан — обяздени. Главният коняр и момчетата от сиропиталището ги пояздиха малко през голлиниите и ги прокараха няколко пъти между факлите, за да могат конете да свикнат с пламъците и с миризмата на горящо масло. И тъй като това бе игра, която се повтаряше на всяко пълнолуние, конете изпръхтяха само няколко пъти и бързо отпуснаха уши и вратове, опивайки се от прохладата на лятната нощ.

Султанът пристигна късно и върза конете си в двора. Тримата Капъкулу — все бивши колеги на Иван Постивич, които го придружаваха, бяха изпълнени с презрение към перспективата да играят срещу жени и в знак на отношението си се изплюха възмутено.

— Заповядайте насам! — посрещна ги Назип, яхнала здрава кобила.

— Назип, ти няма да играеш! — смъмри я султанът. — Носиш детето ми в утробата си!

— С цялото ми уважение, султане мой, няма да играя, но не защото казваш ти, а защото аз не искам! — отговори звънко Назип. — Есма Султан вече избра отбора си, а аз съм само зрител. Надявам се, че срещата ще ти хареса! Само мога да съжалявам, че няма да играя срещу теб!

Кавалеристите посрещнаха неодобрително неподчинението й, но пък не можеха да не се възхитят на красивото й лице и пищната й фигура, които не бяха скрити нито под воалите, нито под тежките роби, каквито се носеха в Топкапъ.

— Хайде, елате! — подкани ги пак Назип. — Последвайте Шафран към игрището. Аз ще бъде в ложите и ще ви ръкопляскам!

С тези думи Назип изчезна с коня си в мрака. Появи се Шафран и отвори една порта, през която пусна метналите се отново на конете си Капъкулу, резервните им коне и конярите им в градините.

Махмуд не бе виждал тези вътрешни градини откакто беше момче. Когато и двамата бяха деца, Есма го бе канила на гости в случаите, когато братовчед им султан Селим му позволяваше да излиза от клетката за принцове под строгия надзор на охраната си. И затова не можа да не се удиви на великолепното игрище за поло, което си бе направила сестра му, на ложите за зрители встрани и на подиума за дамския оркестър, както и на официалната ложа, която се намираше в края на игрището и приличаше на красива беседка.

Страничните линии бяха отбелязани със специален варов разтвор, създаден в лабораториите на Есма Султан, и отразяваха светлината на луната и на факлите във всички цветове на дъгата.

Конете на султана изпръхтяха, когато зърнаха пламъците, и се надигнаха на задни крака върху меката трева.

— Чуш! — изкрещя Махмуд. — Нашите коне не са свикнали с огън!

Ноздрите на конете потръпваха и задниците им трепереха, докато оглеждаха странната обстановка. Веднага след това животните започнаха да бият с копита в земята, нетърпеливи да се отскубнат от юздите.

— Толкова по-зле за вас, скъпи гости — изрече Есма Султан, появявайки се с огромен тюрбан на главата си върху своя жребец. Пусна една топка за поло на тревата и я удари с дългия дървен чук. Топката експлодира в ярка синя светлина.

Конете на кавалеристите се изправиха на задни крака и се дръпнаха още по-назад.

— В името на Аллах, каква беше тази магия?! — извика единият, опитвайки се да обуздае коня си.

Към тях се приближи жена с воали изрече:

— Ще трябва да накарате конете си да се държат по-прилично или ще бъдете дисквалифицирани. Нали така, съдия?

Към тях се приближи друга жена в червена туника и отсече:

— Точно така! Конете ви излагат на опасност и двата отбора, затова трябва да ги овладеете! Предлагам ви да ги успокоите, като ги поразходите малко из игрището.