Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

Солакът сведе покорно глава и се изнесе на заден ход от кухнята. Шафран хвърли бърз поглед към готвачката, която кимна, за да му подскаже, че е схванала задачата си.

Ала момчето не дойде. Готвачката беше приготвила хлебчета, кисели млека, риба и туршия за затворника и ги бе скрила на поднос в един шкаф. Когато настъпи часът да изпрати храната за харема, установи, че челото й е набраздено от пот — дотолкова, че прислужницата от харема отбеляза, че горещината и потискащата воня сигурно са стигнали и до нея, но не и до гозбите й, слава на Аллах. Препоръча й да си полегне на дивана в края на коридора, където хладината на шадраваните ще я поуспокои.

Готвачката се съгласи, усетила в това предложение прекрасна възможност сама да предприеме необходимите действия. Обеща на момичето от харема, че със сигурност ще си полегне или може би дори ще се разходи във вътрешните градини, за да възвърне силите си.

Даде инструкции на трите миячки на чинии да се погрижат, ако пристигнат някакви допълнителни искания, с което им достави огромна радост, възлагайки им такава голяма отговорност в кухнята.

В сенките на кипарисите, около които жужаха всякакви насекоми, готвачката откри стария градинар, който си остреше инструментите. Старецът я изгледа с беззъбата си усмивка и възкликна:

— Какво ми носиш за хапване, жено?

Мария се огледа на всички страни и след като се увери, че никой не я гледа, извади от пазвата си мазен агнешки салам с риган и мента, който бе увила в кърпа. Държеше подобни мръвки и сладки, за да подкупва пажовете за някоя клюка, пътуващите търговци за бонуси и касапите за най-добрите части от месото.

Устата на градинаря веднага се изпълни със слюнка — тази жена бе прочута с майсторството си в кухнята и особено с умението си за приготвяне на салами. Кълцаното агнешко изпълни въздуха с прекрасния си аромат и гладният старец протегна нетърпеливо ръка.

— Още не, градинарю! — отсече Мария и дръпна салама изпод носа му. — Това е направено от най-добрите овце от хълмовете на Анадола! Никога повече няма да опиташ по-вкусен салам, ако ще и да живееш още сто години!

— Няма ли да ми го дадеш? — простена нещастно градинарят.

— Не съм казала подобно нещо — изсъска тя и пак се огледа, за да провери дали някой не ги шпионира. — Но първо трябва да ми направиш една малка услуга!

— Говори, жено!

— Покажи ми входа към цистерната откъм градината и веднага ме отведи там!

Очите на стареца се плъзнаха към потния врат на готвачката, а ръцете му се насочиха похотливо към слабините му.

— Не ме обиждай така, стари глупако! — сряза го тя. — Да не си въобразяваш, че ще заменя това мое произведение за твоя увиснал макарон?! Ти май наистина си луд, както разправят!

— Тогава какво искаш?

— Да ми покажеш стария вход към цистерната, глупако! Знам, че има такъв тук, откъдето акведуктите отвеждат вода за шадраваните!

Градинарят най-сетне схвана какво се иска от него. Ухили се и облиза устни.

— И обещаваш пред Аллах, че после ще ми дадеш салама, нали?

— Нямам време за губене с твоя Аллах. Къде е входът?

Градинарят я поведе към бараката, мина зад нея, а после навлезе в дълбоките сенки на кипарисите.

— Ето тук! — рече и изрита сухите иглички от дървената врата.

— Хубаво! — отсече тя и пъхна салама в алчните му ръце. — А сега върви в кухнята и кажи на миячките да ти дадат малко кисело мляко и мед от килера! Вчера направих към тях и бисквити със сусам. Кажи им, че си почивам и че не желая да бъда безпокоена, иначе тази вечер никой повече няма да яде! Хайде, върви сега!

Градинарят й се ухили и започна да ръфа салама. По лицето му се разля истинска наслада. Притвори очи, а после се обърна и пое с куцукане към двореца, предвкусвайки десерта си.

Готвачката повдигна тайната дървена вратичка. Хладният въздух я приветства като котка, която се свива около краката й и я кара да въздъхне облекчено. Мария запали свещ, слезе по стълбата, направи няколко крачки, но после пак се закова на място. Някой ръмжеше бясно.

— Какво искаш да кажеш с това, че е избягал? Ти къде си бил, глупако? — достигна до ушите на готвачката.

— Той ме хвана неподготвен! — изви нещастно втори мъж. — Мислех си, че е заспал! Не беше помръдвал от няколко дена!

— Безнадежден глупак! — чу тя пак първия мъж.

Този глас й беше почти познат, писклив и дразнещ, безкрайно надменен. Образован мъж. Мария потърси в ума си, питайки се кой ли ще да е този учен човек, намерил пътя до това място без помощта и съгласието на Есма Султан.