Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

Сякаш усетила мислите му, кобилата премина в тръс и изцвили. Пискливият звук стресна Ахмед и запрати като че ли стрела през гърба му.

В същия миг зад него се появи черна карета. Тракането на колелата й се смесваше с тропота на конски копита, страничните й фенери осветяваха красивите фигури на скрежа по дърветата наоколо.

Ахмед поздрави, защото не закъсня да забележи червения полумесец и звездата на страничната вратичка, по което позна, че това е царски конвой. Кочияшът с огромен тюрбан изобщо не му обърна внимание и едва удържа конете да не се сблъскат с неговия. Стоеше с мрачна физиономия на капрата, гледащ право напред, изтощен от десетдневното пътуване от Константинопол. Тюрбанът му беше мръсен, опръскан със замръзналата кал, която изхвърляха колелата на каретата.

Докато каретата минаваше на косъм от него, кадифените алени завески се разделиха и Ахмед видя вътре орловия профил на жена. Побърза да пусне качулката над главата си, а с другата ръка задържа здраво коня си. Нямаше желание да го разпознаят.

Когато царската карета мина, той срита коня си и пое в лек галоп след нея, но се постара да не се приближава твърде много.

Стигна до върха на хълма и огледа селцето под себе си. Най-обикновено селце край поточе, опасано отвсякъде с овощни градини. В момента дърветата бяха като бели скелети, замръзнали и проблясващи под светлината от фенерите на каретата.

Ахмед закова коня си на място и се загледа в каретата. Тя спря пред колиба със сламен покрив в края на овощната градина. Кочияшът разтри замръзналите си ръце и едва тогава слезе, за да помогне на пътниците си.

Откъм колибата изгря лъч светлина — вратата се отвори и на прага й застана един великан. Закова се на място и зачака.

От каретата слезе жена. Носеше полупрозрачен воал. Тя се обърна и огледа къщичката, потока и овощната градина. Огромният мъж я пресрещна на средата на пътя между колибата и каретата, свали нежно яшмака й и я целуна по бузите, но така, както брат целува сестра си. Лицето на жената проблесна като перлено под светлината на фенера.

Миг по-късно се появи втора жена, поемайки ръката на кочияша. Изправи се и огледа с царствена осанка зимната картина около себе си. Направи няколко отмерени стъпки към великана, но миг по-късно забрави величието си и се втурна в прегръдките на любимия си. Той я притисна към себе си и двамата се сляха и се скриха от погледа на Ахмед, който гледаше от хълма. Кочияшът и другата жена побързаха да извърнат погледи. Това беше страстен миг, който никой друг не трябваше да вижда, миг, предназначен само за двамата влюбени.

Ахмед се усмихна, мислено им пожела дълъг живот и щастие и насочи коня си обратно по посока на Константинопол.

Толерантността в Турция

Безмиалем действително ражда на Махмуд II двама синове — Абдул Меджид и Абдул Азис. Абдул Меджид става първият султан, който дава равни права на християните и публично заклеймява пазарите на роби.

„Това е срамна и варварска практика… разумни същества да продават и купуват свои събратя! Не са ли тези бедни създания равни на нас пред Бога?“ (Султан Абдул Меджид, цитиран от Мансел, 1995 г.).

Султан Абдул Меджид защитава евреите от преследванията на християните. Заявява, че „еврейската нация ще бъде защитавана и отбранявана“. Султанът постановява, че в Имперското училище по медицина трябва да бъде разкрита кухня за кашер и отпуск за шабат, за да поощри евреите да учат за лекари.

И най-важното е, че той държи да обедини народа си под знамето на човечността и турската нация. Султанът обявява: „С една дума… да национализираме всички онези фрагменти от нации, които покриват земята на Турция, чрез толкова голяма безпристрастност, милост, равенство и толерантност, че всеки от тях да открие своята чест, своята съвест и своята сигурност в интереса си да съдейства за добруването на империята“ (Мансел, 1995 г.).

Никой до този момент не си е и мечтал, че един султан на Османската империя би могъл да прояви такъв алтруизъм и да проповядва такова равенство между хората.

На пазара в Константинопол се носели слухове, че безпрецедентната доброта на младия султан се дължала на майка му и че Топкапъ сарай окончателно се бил простил с методите на кръвопролитията, с които се разправил с еничарите. Безмиалем се превръща в една от най-благите и щедри валиде султан в цялата история на Османската империя, подпомагайки бедните и най-вече жените на Константинопол (Мансел, 1995 г.).