Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

Есма Султан се оттегля в двореца си извън Имперския град. На 29 юни 1839 година султан Махмуд II умира в дома на сестра си Есма Султан в Чамлъджа, на 54-годишна възраст. На 15 юли, само месец след смъртта на султана, капитан Паша Ахмед, офицер от имперския флот, навлиза в пристанището на Александрия, начело на по-голямата част от флота срещу Мохамед Али от Египет. Европа взема страната на османците и пристига на помощ, но тогава те губят безвъзвратно някои части от империята си.

Какво става с палача на Босфора ли? Той е художествен образ, който не може да бъде открит в нито една от подробните хроники и анали на османската история. Но, както би завършил романът…

Някои казват, че той повел въстание в Сърбия 36 36 Историческите факти сочат, че въстанията на сърбите за независимост започват с Първо сръбско въстание през 1804 г., а през 1829 г. договорно е узаконена автономията на Сръбското княжество. — Б.р. , което в крайна сметка освободило страната му от турското робство. Други твърдят, че изживял живота си в селце в северните покрайнини на империята, където почти всеки месец, винаги по новолуние, приемал в колибата си някаква мистериозна жена.

Мнозина на пазара обаче се кълнат, че при пълнолуние виждали призрак великан да язди по седемте хълма на Константинопол на гърба на петниста кобила и кучетата започвали да вият.

Но пък кой ли на този свят не обича легендите, нали?

Когато през лятото на 2001 година пристигнах в Истанбул, бях запленена от живата история на този град — от богатата смесица на култури и религии и от продължаващото и до днес усещане за невероятното влияние върху целия свят, което този град е оказвал през вековете. Константинопол често е бил наричан „Скъпоценният камък на Вселената“ — и наистина, разположението му на Босфора, където се срещат Европа и Азия, древните му катедрали и джамии, масивните му стени, високите кули и пъстрите пазари са несравними с нищо друго на този свят.

Изплетох този роман като плитка измислици около сърцевина историческа истина. Действително е имало османски султан Махмуд II, който бил невероятно красив и могъщ владетел и който имал по-голяма полусестра на име Есма Султан. Тя е била глезена повече от всички останали, а баща й Абдул Хамид I й подарил дворец, когато била едва на десет годинки. (Гостите на Истанбул могат да отседнат в един от нейните дворци, който е превърнат в елегантен хотел.)

Животът й наистина бил скандален. Филип Мансел, автор на „Константинопол — град на световните желания, 1453-1924“, пише, че Есма обхождала всички християнски квартали и селца наоколо в търсене на любовници. Говорело се още, че след като тя лягала с тях, „изтощените“ млади мъже били изхвърляни в Босфора. (Удавянето било един от традиционните начини за разправа с враговете и други неудобни персони по времето на османците.)

Османските принцове, наследници на династичната линия, са представлявали винаги огромна опасност за управляващия султан — въпреки че често той бил и техен баща — поради което те често били затваряни в „клетка“ (по-точно изключителен лукс и наслади) до смъртта на настоящия султан и собственото им възкачване на трона. В този момент надзирателят се приближавал до вратата на клетката и съобщавал на принца, че е свободен и че му предстои коронация. Носи се легенда за някакъв претендент, който се опитал да се скрие и отказал да напусне клетката, когато стражът се приближил, защото решил, че това е някакъв номер и той всъщност не е избран за следващия султан, а ще го водят на смърт чрез удушаване.

Не всички султани обаче били толкова параноични, че потомството им ще узурпира трона им, затова на мнозина принцове им било позволявано да прекарват известно време извън клетките, за да присъстват на празненства и церемонии. Но въпреки това след края на тържествата те били длъжни да се върнат отново в клетката.

За Махмуд II се говори, че действително е удавил повече от двеста жени от харема на своя полубрат Мустафа. Удавянето, удушаването и отравянето са били нещо напълно обичайно за времената на султаните.

Що се отнася до бисексуалността, за Константинопол от онази епоха това е съвсем нормален начин на живот. Например Есма Султан действително запознава брат си Махмуд с Назип и Безмиалем — жени от собствения й харем, но освен това го запознава и с един мъж — Мустафа Ефенди, който става личен секретар на султана и един от множеството му любовници. (Вярно е също така, че Назип, живееща щастливо в двореца на Есма Султан, му отказва три пъти — каквото е било правото й като осиновена дъщеря на султане.)