Филипа Грегъри - Червената кралица

С краля язди неговият близък приятел, Норфолкският херцог, а също и неблагонадеждният граф Нортъмбърланд, единият — от дясната страна, другият — от лявата, сякаш и на двамата може да се разчита, че ще го защитят. Жителите на Лестър, които не знаят за съмненията на краля, приветстват възторжено двамата благородници и армията, която ги следва: мъже от цяла Англия, покорни на своите лордове, които следват краля, когато той се отправя да защити своето кралство. Зад тях идва голям нестроен керван от каруци с оръжия, доспехи, палатки, готварски печки, резервни коне, като цял подвижен град; а зад тях, изоставаща, сякаш за да демонстрира умора или нежелание — армията на графа на Нортъмбърланд, с подбити от ходене крака.

Маршируват цял ден, като спират да се нахранят по пладне; шпионите и бързоходците тръгват преди тях, за да научат къде се намират Тюдор и армиите на двамата Станли, после вечерта Ричард нарежда на армията си да спре, точно пред селото Атърстоун [4] Съществуват твърдения, според които прочутата битка при Босуърт всъщност се е състояла в полето край Атърстоун — историците, застъпници на тази теория, изтъкват факта, че впоследствие репарации за битката получава със сигурност Атърстоун, а не градчето Маркет Босуърт. — (Бел. прев.) . Ричард е опитен и уверен командир. Везните на късмета в тази битка могат да се наклонят във всяка от двете посоки. Зависи дали армиите на двамата Станли са на негова страна, или срещу него; зависи дали Нортъмбърланд ще тръгне в настъпление, когато бъде призован. Но във всяка битка, която Ричард е водил, никога не е било напълно сигурно кой на кого е верен. Той е командир, закален в огъня на гражданската война; в никоя битка не е знаел със сигурност кой е приятел и кой — враг. Видял е брат си Джордж да става изменник. Виждал е брат си Едуард да побеждава като по магия. Разполага армията си внимателно, разгърната на висок терен, за да може да наблюдава стария римски път за Лондон, Уотлинг Стрийт, а освен това да има контрол и над равнината. Ако Хенри Тюдор се надява да префучи стремглаво покрай него призори и да продължи към Лондон, Ричард ще връхлети с тътен надолу по хълма и ще го нападне. Ако Тюдор свърне настрани, за да се бие, Ричард има добра позиция. Той е пристигнал пръв и е избрал терена.

Не му се налага да чака дълго. Докато се стъмва, виждат как армията на Тюдор свръща от пътя и започва да устройва лагера си. Виждат как лагерните огньове започват да блещукат. Не правят опит да се скрият; Хенри Тюдор може да види кралските войници по издигнатия терен вдясно от него, а и те могат да го видят в ниското. Ричард открива, че изпитва странна носталгия по дните, когато е бил под командването на брат си, по онзи случай, когато се движат под прикритието на нощта и палят лагерни огньове на половин миля зад собствените си притихнали войски и така успяват да объркат неприятелите, че на сутринта връхлитат над тях за броени минути. Спомня си и друг случай, когато се движат под прикритието на мъгла и ситен ръмеж, и никой не знае къде се намира другият. Но това са били сражения под командването на Едуард, разполагащ с помощта на една съпруга, за която се говори, че умее да призовава лошо време. Сегашните дни са по-прозаични. Тюдор отклонява своите войници от пътя, през високата пшеница, така че да се виждат ясно, и им нарежда да запалят малките си лагерни огньове и да бъдат готови за сутринта.

Ричард изпраща вестоносец при лорд Станли и му нарежда да доведе хората си, за да се строят в боен ред заедно с кралската армия, но пратеникът се връща само с обещание, че те ще пристигнат по-късно, доста преди зазоряване. Лорд Джордж Стрейндж хвърля плах поглед към Норфолкския херцог, който е готов да го обезглави при първо нареждане, и казва, че е сигурен, че баща му ще се появи на разсъмване. Ричард кимва.

Нахранват се добре. Ричард нарежда мъжете да ядат до насита, а на конете да се даде сено и вода. Не се опасява от изненадваща атака от страна на младия Тюдор, но все пак поставя постове. Прибира се в палатката си да спи. Не сънува; издърпва одеялото над главата си и спи добре, както винаги преди битка. Да си позволи да стори нещо друго, би било глупаво. Ричард не е глупак, и е бил на по-лоши места, на по-лоши бойни полета, изправен пред по-страховит враг от този новак с неговата сбирщина.

От другата страна на равнината Редмор, Хенри Тюдор крачи из лагера си, неспокоен като млад лъв, докато става твърде тъмно, за да вижда къде стъпва. Той чака Джаспър; знае без съмнение, че Джаспър язди през мрака, за да стигне до него, шляпайки през потоци с мастиленотъмна вода, минавайки напряко през притъмнели тресавища, бързайки с всички сили. Никога не се е съмнявал в лоялността и обичта на чичо си. Но не може да свикне с мисълта за битка на сутринта без Джаспър до себе си.