Филипа Грегъри: Червената кралица

Ричард се усмихва на този възглас, който е чувал в чест на брат си; който е чувал и за себе си. Това е нещо повече от подновяване на клетвата, дадена по време на коронацията — да служи на сънародниците си и на своето кралство, това е неговият начин повторно да посвети себе си на каузата. Каквото и да е сторено, за да се стигне до този момент, е простено. Това, което следва, ще бъде основата, на която ще го преценяват. А сега той знае, че е в правото си — миропомазан и коронован крал, който се отправя срещу един самозванец, един претендент, чиято кауза е разбита още по време на последното царуване, чиито васали са си останали у дома; който разчита за подкрепа на чуждестранни престъпници и наемници, който е привлякъл на своя страна само най-изменчивите благородници, робуващи само на своя интерес — а може би дори и те няма да застанат зад него.

Ричард вдига ръка за поздрав към войниците си и се усмихва на гръмките им приветствия. Обръща се настрани, внимателно сваля свещената корона и им показва бойния си шлем с бойната корона, прикрепена леко към него.

Той ще влезе в битка с корона на глава; ще се бие под кралския си флаг. Ако Хенри Тюдор има смелостта да го предизвика на двубой, няма да се наложи да го търси. Ричард ще бъде толкова ясно видим на бойното поле, колкото и в мига, когато трите слънца на Йорк грееха като символ на тримата братя Йорк. Той лично ще се отправи в битка и ще убие момчето Тюдор в единоборство. Това е крал-воин; това е защитникът на английския мир.

Тръбите изсвирват призива "На оръжие", и сега всички войници вземат оръжията си, отпиват последна глътка разреден ейл, проверяват брадвите си, мечовете, копията, подръпват леко тетивите на лъковете си. Време е. Кралят е получил опрощение на всичките си грехове. Повторно е дал свещените кралски обети. Той е коронясан и въоръжен. Време е.

В лагера на Тюдор чуват тръбите, и започват да оседлават конете си и да затягат връзките на броните си. Хенри Тюдор е навсякъде: сред офицерите, нареждайки им да са готови, уверявайки се, че имат план за битката. Не търси с поглед Джаспър; няма да си позволи миг на нервност или съмнение. Сега не трябва да мисли за нищо друго, освен за предстоящата битка. Изпраща само едно съобщение на лорд Станли: Идвате ли сега? Не получава отговор.

Получава писмо от майка си, което един вестоносец слага в ръката му, докато той стои, с разперени ръце, за да прикрепят предницата на бронята.

Сине,

Бог е с теб, не можеш да се провалиш. Не мисля за нищо и за никой, друг освен за теб в молитвите си. Нашата Повелителка ще ме чуе, когато се моля за момчето си.

Зная Божията воля, и Бог е с теб.

Твоя майка,

Той прочита писмото с познатия почерк, сгъва го и го пъхва в нагръдника си, над сърцето, сякаш то може да възпре заплахата от замахващ меч. Видението на майка му за неговото бъдеще е господствало над живота му, вярата на майка му в нейните права го е довела до това място. Още от момче, когато е видял как извличат от бойното поле неговия настойник от династията Йорк, мразен от майка му, той никога не се е съмнявал в нейната прозорливост. Никога не се е съмнявал в династията Ланкастър. Сега вярата ѝ в него и убеждението ѝ, че той ще победи, са единственото, което му вдъхва сигурност. Той вика да доведат коня му, и те му го довеждат оседлан и готов.

Двете армии се строяват и потеглят бавно, за да се сблъскат. Топовете на Ричард, разположени на по-високия терен, са насочени към десния фланг на Хенри, а офицерите на Хенри заповядват на войниците да се изместят леко наляво, за да могат да заобиколят Ричард и да избегнат огневата линия. Сутрешното слънце напича гърбовете им; вятърът също е зад тях, сякаш за да ги тласка напред. Те настъпват към армията на Ричард, вдигнатите пики блестят и изглеждат по-многобройни, отколкото са. Войниците на Хенри хукват напред, препъвайки се, а Тюдор спира коня си, за да огледа полето. Поглежда назад. Няма следа от Джаспър. Поглежда наляво. Армията на Станли, двойно по-голяма от неговата, се е строила в боен ред, точно на половината път между краля и претендента. Станли може да връхлети надолу, и ако се обърне наляво, ще атакува Ричард и ще застане като авангард пред войниците на Хенри. Ако се обърне надясно, ще унищожи армията на Хенри. Хенри се обръща към пажа си:

— Върви при лорд Станли и му кажи, че ако не дойде сега, ще зная какво да мисля — казва той троснато.

После поглежда назад към собствените си войски. Подчинявайки се на крясъците на своите офицери, те вече тичат; втурват се напред към кралската армия и следва ужасяващ сблъсък, когато двете страни се срещат. Изведнъж настъпва хаосът на битката, ужасният шум на клането, пълното объркване на ръкопашната схватка. Един конник от кралската кавалерия препуска край строя, размахвайки бойната си брадва, сякаш сече коприва и оставя след себе си редица от залитащи и умиращи мъже. После един копиеносец от армията на Тюдор излиза от редицата и с един сполучлив удар забива острата си пика нагоре и навътре в подмишницата на ездача, отхвърля го от коня му и го мята надолу към войниците, които му се нахвърлят като озъбени кучета и го разкъсват.