Филипа Грегъри: Червената кралица

Дъхът ми секва:

— А узурпаторът Ричард?

— Мъртъв.

Срещам погледа на нашия Бог Христос, и едва се удържам да не му намигна.

— Благодаря на Господа — казвам, сякаш отдавайки дължимото на съзаклятник в заговор. Той изпълни ролята Си. Сега аз ще изпълня моята. Изправям се на крака, и тя ми подава писмо — парче хартия, подписано от Джаспър.

Нашето момче спечели трона си; можем да влезем във владение на нашето кралство. Ще дойдем при теб веднага.

Прочитам го отново. Имам странното усещане, че съм постигнала най-съкровеното си желание и че от този ден всичко ще бъде различно. Аз ще ръководя всичко.

— Трябва да приготвим покои за сина ми; той ще дойде да ме посети веднага — казвам хладно.

Придворната дама е цялата зачервена, пламнала от възторг; надявала се е да се хвърлим взаимно в прегръдките си и да затанцуваме от радост за победата.

— Вие спечелихте! — възкликва тя. Надява се, че ще заплача заедно с нея.

— Получих своето — поправям я. — Изпълних предопределението си. Това е Божията воля.

— Това е славен ден за вашия дом!

— Нищо повече от онова, което сме заслужили.

Тя прави лек реверанс.

— Да, милейди.

— Да, ваша светлост — поправям я. — Сега съм нейна светлост, майката на краля, и ще ми правите толкова ниски реверанси, колкото и на кралица от кралско потекло. Това беше моето предопределение: да поставя сина си на трона на Англия, а онези, които се присмиваха на виденията ми и се съмняваха в призванието ми, ще ме наричат нейна светлост, майката на краля, и ще се подписвам Маргарет Регина, кралица Маргарет: Margaret R.

Беше ми изключително интересно да пиша тази книга, за жена, която триумфира в материалния свят и в същото време се опитва да служи на Бог. Историците-феминисти я помнят като "учена дама", една от твърде малкото, които са се борили за привилегията да учат; историците, изучаващи епохата на Тюдорите — като матриархата, основал тази династия; а не толкова почтително настроените биографи — като "старата кучка", която се превръща в свекърва от ада. Да се опитам да създам за читателя образа на една героиня, която може да израсте и да се превърне от дете с чувство за свято предопределение, в жена, дръзнала да предяви претенции за наследството на сина си над трона на Англия, беше предизвикателство и дълбока наслада. Някои части от този роман са исторически факти, други се основават на предположения, а трети са художествена измислица. По-специално, не знаем кой е убил принцовете в Тауър, нито дори дали са загинали в Тауър. Очевидно претендентите за трона им — Ричард III, Бъкингамският херцог, Маргарет Боуфорт и синът ѝ — са хората, които биха спечелили най-много от тяхната смърт.

Задължена съм на историците, които са проучвали Маргарет Боуфорт и нейните времена, и особено на Линда Саймън за биографията ѝ, и на Майкъл К. Джоунс и Малкълм Г. Ъндъруд, чиято биография беше отправната точка за собствената ми работа. Дължа на Майкъл Джоунс много благодарности за това, че беше така любезен да прочете ръкописа ми.

На моя уебсайт, PhilippaGregory.com, има още материали за изследване и допълнителни бележки, а на читателите може би ще се хареса да посетят провежданите от време на време онлайн семинари там.

Брамли, Питър. The Wars of the Roses: A Field Guide and Companion. Stroud, Gloucestershire: The History Press, 2007.

Болдуин, Дейвид. Elizabeth Woodville: Mother of the Princes in the Tower, Stroud, Gloucestershire: Sutton Publishing, 2002

— The Lost Prince: The Survival of Richard of York,

Stroud, Gloucestershire: Sutton Publishing, 2007.

Върджил, Полидор: Three Books ofPolydore Virgil's English History Comprising the Reigns of Henry VI, Edward IV, and Richard III, edited by Sir Henry Ellis. 1844. Reprint Whitefish, MT: Kessinger Publishing, 1977.

Гардинър, Джеймс: " Did Henry VII Murder the Princes?" English Historical Review VI (1891); 444-64.

Гудман, Антъни. The Wars of the Roses: Military Activity and English Society, 1452-97. London: Routledge & Kegan Paul, 1981.

— The Wars of the Roses: The Soldiers' Experience. London: Tempus, 2006.

Джоунс, Майкъл K. И Малкълм Г. Ъндъруд. The King's Mother: Lady Margaret Beaufort, Countess of Richmond and Derby, Cambridge University Press, 1992.

Кастор, Хелън. Blood & Roses: The Paston Family in the Fifteenth Century. London: Faber & Faber, 2004.

Кендал, Пол Мъри. Richard The Third. New York: W. IV. Norton, 1975.

Краймс, C. Б. Henry VII. London: Eyre Methuen, 1972.

— Lancastrians, Yorkists, and Henry VII. London: Macmillan, 1964.

Кросланд, Маргарет: The Mysterious Mistress: The Life and Legemd of Jane Shore. Stroud, Gloucestershire: Sutton Publishing, 2006.

Купър, Чарлс Хенри. Memoir of Margaret: Countess of Richmond and Derby. Cambridge University Press, 1874.

Мансинус, Доминикус. The Usurpation of Richard the Third: Dominicus Mancinus ad Angelum Catonem de occupatione Regni Anglie per Ricardum Tercium, translated and with an introduction by C. A. J. Armstrong. Oxford. Clarendon Press, 1969.