Филипа Грегъри - Червената кралица

— Но ако избяга, без да ви съобщи? Забавянето може да бъде сериозно…

— Няма да го направи. Той разбира. Ще ми съобщи.

— А ако не може да избяга?

— Тогава ще трябва да се присъединим към вас, и аз ще трябва да оплача сина си като смел човек, и първият от нашата фамилия, загинал, докато ви служи — казва Станли с мрачно лице.

— Ще се погрижа да му бъдат оказани почести. Ще се погрижа да бъдете възнаграден — казва припряно Хенри.

Станли се покланя.

— Той е мой син и наследник — изрича той меко.

В малката стая се възцарява мълчание. Един пън се размества в огъня, и в яркото проблясване на пламъка Хенри се вглежда в лицето на доведения си баща.

— Вашата армия е двойно по-голяма от моята — казва той откровено. — С вашата подкрепа несъмнено ще победя. Обединените ни сили ще превишават по численост Ричард. Вие държите ключа към Англия.

— Знам това — тихо казва Станли.

— Ще получите признателността ми.

Станли кимва.

— Трябва да имам думата ви, че когато се изправя на бойното поле срещу Ричард, мога да разчитам на войските ви.

— Разбира се — казва без колебание Станли. — Дадох дума на майка ви, а сега я давам на вас. Когато се озовете на бойното поле, можете да бъдете сигурен, че армията ми ще е на ваше разположение.

— А ще потеглите ли с мен към бойното поле?

Станли поклаща глава със съжаление.

— Веднага щом синът ми бъде свободен — казва той. — Имате думата ми за това. А ако битката започне, преди Джордж да успее да избяга, тогава ще се присъединя към вас и ще направя най-голямата жертва, която човек може да направи за законния си крал.

И Хенри трябва да се задоволи с това.

— Постигна ли нещо? — пита го Джаспър, когато Хенри излиза от хана и извежда коня си от окаяния заслон, за да го яхне на пътя.

Хенри прави гримаса.

— Казва, че ще влезе в битката на моя страна, но не може да се присъедини към нас, докато Ричард държи сина му. Казва, че в мига, когато лорд Стрейндж е свободен, ще дойде при нас.

Джаспър кимва, сякаш е очаквал това, и двамата продължават нататък в мълчание. Небето започва да изсветлява; това е ранната лятна зора.

— Аз ще тръгна напред — решава Джаспър. — Ще видя дали можем да те въведем в лагера, без никой да забележи.

Хенри отдръпва коня си встрани и чака, докато Джаспър подкарва в тръс към лагера. Веднага закипява трескаво оживление; очевидно вече са забелязали отсъствието на Хенри и са в паника, че е избягал. Хенри вижда Джаспър да слиза от коня си, да жестикулира, сякаш обяснява, че е обикалял наоколо. Граф Оксфорд излиза от палатката си, за да се включи в съвещанието. Хенри пришпорва коня си и поема към лагера си.

Джаспър се обръща.

— Слава Богу, че сте тук, ваша светлост! Всички се тревожехме. Вашият паж казва, че не сте спали в леглото си. Излизах да ви търся. Но тъкмо казвах на милорд Де Виър, че със сигурност имате среща с някои поддръжници, които преминават на страната на нашата кауза.

Острият поглед на сините очи на Джаспър подсказва на Хенри да потвърди тази версия.

— Всъщност, да — казва Хенри. — Не мога да ви кажа имената им засега, но бъдете сигурен, че нови и нови хора се присъединяват към нашата кауза. А новоприсъединилите се ще привлекат много мъже.

— Стотици? — пита граф Оксфорд, като оглежда набързо малката им армия, с намръщено от тревога лице.

— Хиляди, ако е рекъл Господ — казва младият Хенри Тюдор, усмихвайки се уверено.

По-късно същия ден, докато армията отново е на път, а войниците тътрят крака из прахта на сухите пътища и се оплакват от горещината, Джаспър приближава бойния си кон до Хенри.

— Ваша светлост, разрешете да отсъствам — казва той.

— Какво? — Хенри се сепва и се изтръгва от някакъв унес. Той е блед, ръцете му са стиснали здраво поводите. Джаспър вижда напрежението, изписало се по младото му лице, и се пита, не за първи път, дали това момче е достатъчно силно да изпълни съдбата, която майка му е провидяла за него.

— Искам да се върна по пътя, по който дойдохме, за да подсигуря сигурни убежища по него, да се погрижа в конюшните да ни чакат готови коне. Може дори да стигна чак до крайбрежието, да наема кораб, който да ни чака…

Хенри се обръща към своя ментор:

— Нима ме оставяш?

— Синко, бих могъл да те изоставя толкова, колкото и душата си. Но искам да ти осигуря път за бягство.

— За момента, когато загубим.

— Ако загубим.

Това е горчив миг за младия мъж.

— Нямаш доверие на Станли?