Филипа Грегъри - Червената кралица

— Почти никакво.

— А ако той не дойде на наша страна, ще загубим?

— Това е просто въпрос на численост — казва тихо Джаспър. — Крал Ричард има армия, навярно двойно по-голяма от нашата, а сега ние имаме около две хиляди души. Ако Станли се присъедини към нас, тогава ще имаме петхилядна армия. Тогава има вероятност да спечелим. Но ако Станли се присъедини към краля, заедно с брат си, тогава ние ще имаме армия от две хиляди души, а кралят ще има армия от седем хиляди. Ти може и да си най-храбрият от всички рицари, и най-законният крал, който някога се е раждал, но ако потеглиш на бой с две хиляди души и се изправиш пред седемхилядна армия, тогава вероятно ще загубиш.

Хенри кимва:

— Зная това. Сигурен съм, че Станли ще ми докаже верността си. Майка ми е уверена, че той ще го стори, а тя никога не е грешила.

— Съгласен съм. Но бих се чувствал по-добре, ако зная, че ще успеем да се измъкнем, в случай че нещата се объркат.

Хенри кимва:

— Ще се върнеш веднага щом можеш?

— Не бих го пропуснал за нищо на света — казва Джаспър със своята полуусмивка. — Късмет, и Бог да е с вас, ваша светлост.

Хенри кимва и се мъчи да не изпитва чувство на ужасна самота, докато човекът, който почти не се е отделял от него през двайсет и осемте години на младия му живот, обръща коня си и се отдалечава бавно, в лек галоп, на запад, към Уелс.

Когато армията на Хенри потегля на другия ден, Хенри язди начело, усмихвайки се наляво и надясно, казвайки на всички, че Джаспър е заминал да посрещне нови наемници, нова армия, и да ги доведе в Атърстоун. Уелсците и англичаните, които са постъпили като доброволци, се ободряват от това, вярвайки на младия лорд, когото са дали клетва да следват. Швейцарските офицери са безразлични — те са обучили наличните войници, и е твърде късно за допълнително обучение; по-голямата численост ще помогне, но на тях така или иначе им плащат, за да се бият, а довеждането на нови войници ще означава делба на плячката на по-малки части. Френските освободени затворници, които се бият само за да спечелят свободата си и заради шанса за плячка, бездруго не проявяват интерес. Хенри поглежда войските, усмихва се храбро и усеща ужасното им безразличие.

Графът на Нортъмбърланд, Хенри Пърси, влиза в лагера на Ричард в Лестър с армията си от три хиляди бойци. Довеждат го при Ричард, докато кралят вечеря под брокатения балдахин, в големия си стол.

— Можете да седнете; хапнете с мен — казва тихо Ричард, като посочва към един стол в долния край на масата.

При тази чест Хенри Пърси засиява и заема мястото си.

— Готов ли сте да влезете в бой утре?

Графът го изглежда стреснато.

— Утре ли?

— Защо не?

— В неделя?

— Брат ми се отправи на бой в неделята на Великден, и Бог му дари успех в битката. Да, утре.

Графът протяга ръце, така че слугата да полее пръстите му с вода и да ги избърше с кърпа. После разчупва едно безквасно хлебче и подръпва меката бяла среда на хляба в хрупкавата кора.

— Съжалявам, милорд; отне ми твърде дълго време да доведа войниците си. Няма да бъдат готови за сражение утре. Трябваше да ги водя бързо, по тежки пътища; те са изтощени и няма да са в състояние да се бият за вас.

Ричард му отправя продължителен, замислен поглед изпод тъмните си вежди.

— Изминахте целия този път, за да стоите отстрани и да гледате?

— Не, милорд. Аз се заклех да се присъединя към вас, когато потеглите в битка. Но ако това ще е толкова скоро, утре, ще трябва да предложа доброволно хората си като ариергард. Те не могат да водят. Изтощени са.

Ричард се усмихва, сякаш знае със сигурност, че Хенри Пърси вече е обещал на Хенри Тюдор, че ще стои зад краля и няма да прави нищо.

— Тогава ще строите хората си в последните редици — казва Ричард. — И аз ще знам, че съм защитен, след като вие сте там. Така. — Кралят се обръща към всички хора в помещението, и те вдигат глави. — Ще бъде утре сутрин, милорди — казва Ричард; гласът му е напълно спокоен, ръцете му не трепват. — Утре сутрин ще потеглим на бой и ще смажем това момче.

Хенри изчаква толкова дълго, колкото се осмелява, чака Джаспър да се върне при него. Докато чака, нарежда на копиеносците да се упражняват с пиките си. Това е нов похват, въведен от швейцарците срещу страховитата бургундска кавалерия само преди девет години, и швейцарците обучават на него неуправляемите френски войници, призовани на задължителна служба; но чрез постоянни упражнения, те са го усъвършенствали.