Филипа Грегъри - Червената кралица

— А не към Лондон? — пита Джаспър, сякаш иска обяснение.

— Лондон е изцяло на страната на Ричард — предупреждава сър Уилям. — Ще затворят портите и вие ще се изправите пред тежка обсада; те са добре въоръжени, а Ричард ги е подготвил. Ако се разположите пред Лондон, Ричард ще се появи зад вас.

Младежкото лице на Хенри остава безизразно — той не показва страх, макар че ръцете му стисват по-здраво поводите.

— Да поговорим — казва Джаспър и прави знак на Хенри да слезе от коня. Тримата мъже се отклоняват от пътеката и влизат в една пшенична нива; мъжете от армията излизат от редиците по пътя и сядат на затревения му край, пият ейл от малките си плоски манерки, плюят и ругаят горещината.

— Ще потеглите ли с нас към Лондон? А лорд Станли?

— О, никой от нас не би ви дал такъв съвет — казва сър Уилям. Хенри забелязва, че това не е отговор на въпроса му.

— Къде ще се присъедините към нас? — пита той.

— Трябва да отида в Тамуорт, обещах на брат си да се срещна с него там. Не мога да дойда с вас веднага.

Джаспър кимва.

— Готови сме да ви последваме — уверява го сър Уилям.

— Ще бъдем ваш ариергард за похода ви към Лондон, ако сте твърдо решени да се упътите натам. Но армията на Ричард ще се появи зад нас…

— Ще се посъветваме с лорд Станли и със самия вас в Тамуорт — заявява Джаспър. — И тогава ще решим какво да правим. Но ще потеглим всички заедно, или изобщо няма да се отправяме в поход.

Сър Уилям кимва.

— А вашите хора? — пита той тактично, като сочи към пъстрата разнородна сбирщина от две хиляди души, разпръснати надолу по пътя.

— Те наричат това "английската авантюра" — казва Джаспър със сурова усмивка. — Не са тук от привързаност, а за пари. Но са добре обучени и нямат какво да губят. Ще видите, че ще удържат на нападение, и че ще тръгнат в настъпление, когато им бъде заповядано. Със сигурност не са по-слаби от куп арендатори, свикани от нивите си. Ако победим, ще бъдат свободни и богати. Ще се бият за това.

Сър Уилям кимва, но сякаш няма твърде добро мнение за една армия от затворници, а след това се покланя на Хенри.

— Пред Тамуорт тогава — казва той.

Хенри кима и протяга ръка. Сър Уилям свежда глава да целуне рицарската ръкавица, без миг колебание. Връщат се на пътеката, и сър Уилям кимва на телохранителя си да доведе едрия му боен кон. Пажът му коленичи в калта, и той царствено стъпва върху гърба на момчето, за да достигне стремето и да се метне на седлото. Вече възседнал коня, той се обръща към Хенри и свежда поглед към младия човек.

— Ричард държи като заложник моя племенник, лорд Стрейндж, наследника на рода ни — казва той. — Не можем да рискуваме да ни виждат с вас преди битката. Ричард ще го убие. Ще изпратя слуга да ви доведе при нас през нощта.

— Какво? — пита настойчиво Джаспър. — Тайни дела?

— Той ще ви покаже моя пръстен — казва сър Уилям, показва им пръстена върху ръкавицата си, после обръща коня си и се отдалечава в тръс, а стражите му препускат зад него.

— За Бога! — възкликва Джаспър.

Двамата с Хенри се споглеждат безизразно.

— Нямаме избор — казва Хенри мрачно. — Трябва да привлечем семейство Станли. Без тях ще се провалим; просто нямаме нужната численост.

— Те няма да се обявят в наша подкрепа — Джаспър говори ниско, като хвърля погледи наоколо към войниците. Всеки от тях би могъл да е шпионин, а не доброволец. — Намират начини да отлагат.

— Стига да се явят, когато започне битката…

Джаспър поклаща глава.

— Това е само половината от проблема. Ако всички знаят, че фамилията Станли ни подкрепя, тогава всички ще знаят, че ние сме печелившата страна — казва той. — Ако се срещат с нас по тъмно, или тук, наполовина скрити в някаква проклета пшеничена нива, тогава те не са се обявили в наша подкрепа. Все още биха могли да подкрепят Ричард, и всички знаят това. Проклятие. Проклятие. Надявах се, че майка ти ни е осигурила подкрепата на съпруга си, но ако Ричард държи сина му, той може да прекара цялата битка, държейки се настрани, без да прави нищо за нас, и да се присъедини към Ричард за едно финално нападение. Проклятие.

Хенри хваща чичо си под ръка и го отвежда от мъжете, които могат да ги чуят.

— Какво ще правим? Трябва да продължим.

— Да, не можем да отстъпим сега, без дори да сме срещнали Ричард, но сме в по-лошо положение, отколкото се надявах, момчето ми.

— Да потеглим ли към Лондон?

— Не, те сигурно са прави като твърдят, че Лондон е изцяло на страната на Ричард, и сега те ще поемат стръвно по петите ни, без да знаем дали са приятели или врагове, а Ричард ще е плътно зад тях. Откъде да знаем, те може да не са наш ариергард, а негов авангард. При това сега ние им казахме, че сме се отправили към Лондон. Проклятие.