Филипа Грегъри - Бялата кралица

Ваша светлост, скъпа сестро — защото именно така е редно да наричам вас, която сте майка на момичето, което ще ми бъде дъщеря и което ще бъде майка на децата на сина ми, — започва тя. Тя е цветиста в стила си на писане и темпераментна в живота. Върху писмото има размазано петно, сякаш очите ѝ са преливали от сълзи на радост при мисълта за сватбата на нашите деца. Поглеждам го с неприязън. Дори и да не я подозирах в най-коварно предателство, това нямаше да събуди у мен топли чувства.

С голяма тревога научавам от сина си, че вашият син Томас Грей е смятал да напусне неговия двор и се е наложило да го убедят да се върне там. Ваша светлост, скъпа сестро, какво ли става с вашето момче? Можете ли да го уверите, че интересите на вашето семейство и тези на моето са едни и същи и че той е любим приятел на моя син Хенри? Моля ви, умолявам ви, като любяща майка му наредете да понесе трудностите на изгнанието, за да бъдат после сигурни, че ще си получат заслужената награда, когато възтържествуват. Ако е чул нещо или се опасява от нещо, редно е да говори със сина ми Хенри Тюдор, който може да успокои ума му. Светът е пълен с клюки и Томас едва ли иска да изглежда като изменник или малодушен човек сега.

Не научавам нищо, понеже съм затворена под ключ, но разбирам, че тиранинът Ричард планира да вземе по-големите ви момичета в двора си. Умолявам ви да не ги пускате да заминат. На Хенри едва ли ще му се понрави годеницата му да е в двора на неговия враг, изложена на всякакви изкушения, а знам, че вие като майка сигурно изпитвате огромно отвращение при мисълта дъщеря ви да е в ръцете на човека, който уби двамата ви сина. Помислете си — да поставите момичетата си във властта на човека, който уби техните братя! Сигурно и на самите тях им е непоносимо дори да го гледат. По-добре да останете в убежище, отколкото да ги принуждавате да му целуват ръка и да живеят под господството на неговата съпруга. Знам, че и вие ще почувствате същото, което чувствам и аз: че това е невъзможно.

Най-малкото за свое собствено добро, наредете на момичетата си да останат с вас на тихо и спокойно място в провинцията, ако Ричард склони да ги освободи, или на спокойствие в убежището, ако откаже, до онзи Щастлив Ден, когато Елизабет ще бъде кралица на свой собствен двор и както ваша, така и моя възлюбена дъщеря.

Занасям писмото на моята Елизабет и гледам как усмивката ѝ става все по-широка, докато откровено се разсмива.

— О, Боже мой, каква стара вещица! — възкликва тя.

— Елизабет! Това е бъдещата ти свекърва!

— Да, в онзи Щастлив Ден. Защо не иска да отидем в двора? Защо трябва да бъдем предпазвани от изкушение?

Вземам писмото обратно от нея и го препрочитам.

— Ричард ще знае, че си сгодена за Хенри Тюдор. Тюдор го обяви, така че всички знаят. Ричард знае, че по този начин роднините по сватовство на семейство Ривърс ще застанат на страната на Тюдор. Родът Йорк сега следва теб. Ти си нашата единствена наследница. В негов интерес ще бъде да отведе всички вас, момичетата, в двора и да ви омъжи изгодно за някои от собствените си близки и приятели. По този начин Тюдор отново е изолиран, а вие, наследниците на династията Йорк, ще сте омъжени в по-нископоставени семейства. Последното нещо, което лейди Маргарет иска, е ти да се омъжиш щастливо за някой красив лорд, оставяйки нейния Хенри да изглежда като глупак без годеницата си и без твоите поддръжници.

Тя свива рамене.

— Стига да се измъкнем оттук, с радост ще живея с вас в провинцията, почитаема майко.

— Знам — казвам. — Но Ричард иска вие, по-големите момичета, да бъдете в двора, където хората могат да виждат, че сте в безопасност, поверени на неговите грижи. Ще отидете ти, Сесили и Ан, а Бриджет и Катрин ще останат при мен. Той ще иска хората да знаят, че съм ви позволила да отидете при него, че според мен сте в безопасност под неговите грижи. А и аз бих предпочела да сте навън, част от живота на света, вместо затворени вкъщи.

— Защо? — пита тя, като обръща към мен сивите си очи. — Кажи ми. Не ми харесва как звучи това. Навярно кроиш нещо, почитаема майко, а не искам повече да бъда в центъра на кроежи.

— Ти си наследницата на династията Йорк — казвам простичко. — Винаги ще бъдеш в центъра на заговори.

— Но къде ще отидеш ти? Защо няма да дойдеш в двора с нас?

Поклащам глава.

— Не бих могла да понеса да видя онази кльощава сврака Ан Невил на моето място, да носи моите рокли, преправени, за да ѝ стават, с моите накити около мършавата ѝ шия. Не бих могла да ѝ направя реверанс като на кралица на Англия. Не бих могла да го сторя, Елизабет, дори не и за да си спася живота. А за мен Ричард никога няма да бъде крал. Аз видях един истински крал и го обикнах. Бях истинска кралица. За мен те са обикновени натрапници — не бих могла да ги понеса.