Филипа Грегъри - Бялата кралица

Подавам ѝ свещта.

— Запалѝ я — прошепвам и тя поднася сгънатата книжна лодка в пламъка на свещта, така че носът да се подпали. — Пусни я в реката — казвам и тя взема пламтящата лодка, и я поставя внимателно върху водата.

Лодката се поклаща, пламъкът потрепва, когато вятърът подухва към него, но после се разгаря. Бързото течение на водата поема лодката и тя се обръща, и вихрено се отдалечава. За миг я виждаме — пламък върху отражение на пламък, проклятието и огледалният му образ, събрани върху тъмното течение, а после бързо движещата се речна вода ги завихря и отнася, ние се взираме в чернотата, а Мелузина вече е чула думите ни и е отнесла нашето проклятие в своето водно кралство.

— Готово — казвам, извръщам се от реката и задържам шлюза отворен за нея.

— Това ли е всичко? — пита тя, сякаш е очаквала да отплавам надолу по течението на реката в черупка от раковина.

— Това е всичко. Това е всичко, което мога да направя, сега, когато съм кралица без кралство, с изчезнали синове. Всичко, което мога да направя сега, е да пожелавам злото на враговете си. Но Бог ми е свидетел — правя го.

Устройвам веселие заради моите момичета. Изпращам Джема да им купи нов брокат и шием нови рокли, а за коледния ден те носят като корони на главите си последните диаманти от кралската съкровищница. Победеното графство Кент щедро ни изпраща хубав скопен петел, вино и хляб за коледното ни пиршество. Ние сами сме си коледари, сами сме си пътуващи актьори, сами си устройваме гуляи. Когато най-сетне слагам момичетата в леглата, те са щастливи, сякаш са забравили кралския двор на Йорк по Коледа, когато всички посланици казваха, че никога не са виждали по-богат и пищен двор и баща им беше крал на Англия, а майка им — най-красивата кралица, която страната бе виждала някога.

Дъщеря ми Елизабет седи до късно с мен пред огъня, като чупи орехи и хвърля черупките в разжарените въглени и те припламват и пращят.

— Твоят вуйчо Томас Грей ми пише, че Хенри Тюдор смята да се обяви за крал на Англия и твой годеник в катедралата на Рен днес. Би трябвало да те поздравя — казвам аз.

Тя се обръща и ми се усмихва весело.

— Аз съм една многократно омъжвана жена — казва тя. — Бях сгодена за племенника на Уорик, а после — за престолонаследника на Франция, помниш ли? Вие с баща ми ме наричахте Дофина, вземах допълнителни уроци по френски и се мислех за много велика. Бях предопределена да бъда кралица на Франция, сигурна бях в това, и въпреки всичко погледни ме сега! Затова мисля, че ще изчакам Хенри Тюдор да слезе на суша, да проведе своята битка, да короняса себе си за крал и сам да ми направи предложение, и едва тогава ще се смятам за сгодена.

— И въпреки това време ти е да се омъжиш — казвам почти на себе си, като си спомням как се изчерви, когато чичо ѝ Ричард каза, че е пораснала толкова много, та едва я познал.

— Нищо не може да се случи, докато сме тук — казва тя.

— Хенри Тюдор е неопитен — мисля на глас. — Цял живот е бягал от шпионите ни, никога не се е случило да се обърне и да се бие. Единствената битка, която е виждал, е била под командването на настойника му Уилям Хърбърт, а тогава се би за нас! Когато стъпи на суша в Англия с теб като своя годеница, всички, които ни обичат, ще се явят в негова подкрепа. Всички останали ще го подкрепят от омраза към Ричард, макар почти да не познават Хенри. Всички, които са изгубили постовете си по вина на северняците, които Ричард доведе, ще се обърнат в негова подкрепа. Бунтът остави огорчени мнозина. Ричард спечели онази битка, но изгуби доверието на народа. Той обещава справедливост и свобода, но от бунта насам поставя на важните постове лордове от Севера и управлява с приятелите си. Никой няма да му прости това. Твоят годеник ще спечели на своя страна хиляди и ще дойде с армия от Бретан. Но всичко ще зависи от това дали е толкова смел в битка като Ричард. Ричард е закален в битки. Сражавал се е из цяла Англия още като момче, под командването на баща ти. Хенри е новак на бойното поле.

— Ако спечели и ако удържи на обещанието си, аз ще бъда кралица на Англия. Казах ти, че един ден ще бъда кралица на Англия. Винаги съм го знаела. Това е съдбата ми. Но никога не е било моя амбиция.

— Знам — казвам нежно. — Но ако това е съдбата ти, ще трябва да изпълниш дълга си. Знам, че ще бъдеш добра кралица. И аз ще бъда до теб.

— Исках да се омъжа за човек, когото обичам, както ти си се омъжила за баща ми — казва тя. — Исках да се омъжа за някого по любов, не за непознат, с когото са ме сватосали неговата и моята майка.