Филипа Грегъри - Бялата кралица

Той свива рамене.

— Прокълни онзи, който го е сторил — казва с безразличие. — Унищожи рода му. Защото заради него изгубих репутацията и спокойствието си.

— И двете ще го прокълнем — казва Елизабет, като застава до мен, с ръка, обвита около кръста ми. — Той ще си плати, задето ни отне нашето момче. Ще съжалява за загубата, която ни причини. Ще съжалява за тази ужасна жестокост. Ще се терзае от угризения. Дори и никога да не узнаем кой е сторил това.

— О, но ние ще го познаем — вмятам напевно аз, сякаш сме хор от вещици. — Ще го познаем по смъртта на децата му. Ще го познаем, когато неговият син и наследник умре. Ще разберем, че проклятието, което изричаме над него сега, действа, през годините, поколение след поколение, додето родът му отмре. Когато положи родния си син в гроба, всъщност нашето проклятие ще го погребе. И тогава ще узнаем кой е погубил момчето ни, а той ще знае, че нашето проклятие му е отнело онова, което той отне от нас. Когато му останат само момичета, които да го наследят, тогава ще го познаем.

Той пристъпва през прага и поглежда назад към двете ни, с изкривена в иронична усмивка уста.

— Нима не знаеш още, че има само едно по-лошо нещо от това да не се изпълни желанието ти? — пита той. — И то е желанието ти да се изпълни, както се изпълни моето. Аз пожелах да бъда крал и това не ми донесе никаква радост. Елизабет, не те ли е предупреждавала майка ти да внимаваш какво си пожелаваш?

— Предупреждавала ме е — казва тя въздържано. — А откакто вие отнехте бащиния ми трон и погубихте вуйчо ми и обичните ми братя, съм се научила да не си пожелавам нищо.

— Тогава тя ще стори добре и да те предупреди, че проклятието ти може и да подейства — той се обръща към мен с горчива усмивка. — Не помниш ли вятъра, който призова със свирене да унищожи Уорик и който го отвя от Кале, така че дъщеря му изгуби бебето си в морето? Това беше за нас оръжие, каквото никой друг не би могъл да призове. Но нима не си спомняш, че бурята продължи твърде дълго и едва не удави съпруга ти и всички нас, които бяхме с него?

Кимвам.

— Твоите проклятия продължават твърде дълго и поразяват не онези, които трябва — казва той. — Може би един ден ще ти се иска дясната ми ръка да е достатъчно силна, за да те защити. Може би един ден ще съжаляваш за смъртта на нечий син и наследник, дори ако този някой е виновен, дори ако проклятието ти се сбъдне.

Отмъщението на крал Ричард се стоварва тежко върху лордовете и водачите на бунта: той прощава на по-нисшестоящите мъже, задето са били подведени. Открива, че Маргарет Боуфорт, съпругата на неговия съюзник лорд Станли, е била основна фигура в заговора, посредница на сина си и Бъкингамския херцог, и я отпраща в дома на съпруга ѝ, като нарежда да я държат под око. Съюзниците ѝ — епископ Мортън и д-р Луис — бягат от страната. Синът ми Томас Грей е успял да се измъкне и се намира в двора на Хенри Тюдор в Бретан. Това е двор от млади мъже, бунтовници, изпълнени с надежди, амбиция и страст.

Крал Ричард роптае срещу моя син Томас Грей, обявявайки го за бунтовник и прелюбодеец, сякаш измяната и любовта са еднакво големи престъпления. Повдига срещу него обвинение в измяна и определя цена за главата му. Томас ми пише от Бретан и ми съобщава, че ако Хенри Тюдор бе успял да слезе на суша, бунтът със сигурност е щял да се обърне в наша полза. Флотилията им е била разпръсната от бурята, която Елизабет и аз призовахме да се стовари върху Бъкингам. Младият човек, който каза, че идва да ни спаси, насмалко не се удавил. Томас не се съмнява, че Хенри Тюдор може да събере армия, достатъчно голяма да победи дори един принц на Йорк. Съобщава ми, че Хенри ще дойде отново в Англия, веднага щом зимните бури утихнат и че този път ще победи.

И ще се настани на трона, — пиша на сина си. — Той вече не се опитва да се преструва, че се сражава за наследството на синовете ми.

Синът ми отговаря:

Не, Хенри Тюдор не се сражава за никого освен за себе си и вероятно винаги е постъпвал така, и винаги ще го прави. Но принцът, както той нарича себе си, ще донесе короната на рода Йорк, защото ще се ожени за Елизабет и ще я направи кралица на Англия, а синът им ще бъде крал на Англия.

Твоят син трябваше да бъде крал на Англия — пише Томас. — Но дъщеря ти все още може да бъде кралица. Да кажа ли на Хенри, че Елизабет ще се омъжи за него, ако той победи Ричард? Така ще доведем на негова страна всичките си кръвни сродници и роднини по сватовство, а не мога да си представя какво бъдеще ще имате ти и моите полусестри, докато узурпаторът Ричард е на престола, и докато се криете в убежище.