Филипа Грегъри - Бялата кралица

Краят на дванайсетте коледни дни и завръщането на Парламента в Лондон ми носи неприятната новина, че Парламентът е удовлетворил желанието на крал Ричард и е постановил, че моят брак е бил недействителен, че децата ми са копелета и че самата аз съм блудница. Ричард беше заявил това преди и никой не беше оспорил думите му. Сега заявеното от него е закон и Парламентът, като сборище от марионетки, послушно го прокарва.

Не повдигам никакво възражение пред Парламента и не нареждам на свои приятели да подадат възражение в наша полза. Това е първата стъпка в освобождаването ни от нашето скривалище, което се е превърнало в наш затвор. Това е първата стъпка в превръщането ни в онова, което Елизабет нарича „обикновени хора“. Ако законът на страната твърди, че не съм нищо повече от вдовица на сър Ричард Грей и бивша любовница на бившия крал, ако законът на страната казва, че моите деца са просто извънбрачно родени момичета, тогава ние нямаме особена стойност, било то живи или мъртви, затворени или свободни. За никого няма значение къде сме, или какво правим. Това само по себе си ни дава свобода.

По-важното — помислям си, но не го казвам, дори на Елизабет — е че заживеем ли тихо и спокойно в усамотена къща, синът ми Ричард може би ще може да дойде при нас. Тъй като сме лишени от кралското си положение, синът ми може отново да бъде с мен. Щом вече не е принц, мога да си го върна. Той живее под името Питър — момче, намерило подслон при бедно семейство в Турне. Той може да бъде Питър, гост в къщата ми в Графтън, мой любим паж, мой постоянен компаньон, моето сърце, моята радост.

Получавам съобщение от лейди Маргарет. Чудех се кога ще получа отново вест от тази моя най-скъпа приятелка и съюзница. Щурмуването на Тауър, което тя планираше, се провали катастрофално. Синът ѝ оповестява на всеослушание, че моите синове са мъртви, и твърди, че единствено майка му знае подробностите за смъртта и погребението им. Бунтът, който тя ръководеше, завърши с поражение и с моите подозрения. Въпреки това съпругът ѝ се ползва с висшето благоволение на крал Ричард, макар че нейната роля в бунта е добре известна. Безспорно, тя е ненадеждна приятелка и съмнителна съюзница. Създава впечатление, че знае всичко, но не прави нищо, и така и не е наказана.

Тя обяснява, че не е имала възможност да пише и че не може да ме посети лично, защото е държана като в затвор от съпруга си лорд Станли, който беше верен приятел на Ричард, подкрепяйки го в неотдавнашния бунт. Сега се оказва, че синът на Станли, лорд Стрейндж, е събрал малка армия в подкрепа на крал Ричард и че всички слухове, че той потегля да подкрепи Хенри Тюдор, са били погрешни. Неговата лоялност никога не е подлежала на съмнение. Но имаше достатъчно хора, които да свидетелстват, че агентите на лейди Маргарет са сновали напред-назад до Бретан, за да призоват сина ѝ Хенри Тюдор да се опита да завземе трона за себе си. Имаше шпиони, които могат да потвърдят, че нейният голям съветник и приятел епископ Мортън е убедил Бъкингамския херцог да се обърне срещу своя господар Ричард. А имаше дори хора, които можеха да се закълнат, че тя е сключила договор с мен дъщеря ми да се омъжи за сина ѝ, и доказателството за това бе Коледата в катедралата на Рен, когато Хенри Тюдор обяви, че ще бъде съпруг на Елизабет и се закле, че ще бъде крал на Англия, а целият му антураж, сред който и синът ми Томас Грей, коленичиха и му се заклеха във вярност като на крал на Англия.

Предполагам, че Станли, съпругът на Маргарет Боуфорт, е трябвало да говори крайно убедително, за да увери своя разтревожен монарх, че макар съпругата му да е бунтовница и заговорница, той самият дори за миг не е помислял за облагите, които може да получи, ако доведеният му син седне на трона. Но изглежда, че го е направил. Станли Sans Changer си запазва благоволението на узурпатора, а съпругата му Маргарет е затворница в собствения си дом, лишена от обичайните си слуги, със забрана да изпраща съобщения на когото и да е — особено на сина си — а земите, богатството и наследството са ѝ отнети. Но всички те са дадени на съпруга ѝ при условие, че той ще я държи под контрол.

За влиятелна и властна жена, тя не изглежда твърде обезсърчена от това, че нейният съпруг поема в собствените си ръце цялото ѝ богатство и всичките ѝ земи и я затваря като пленница в къщата ѝ, като се кълне, че тя никога няма да напише ново писмо и да подбуди друг заговор. Явно има основание да не губи кураж, защото ето че ми пише и отново заговорничи. Поради което мога да предположа, че Станли Sans Changer вярно и предано следва собствените си интереси, както навярно е правил винаги — като от една страна, обещава вярност на краля, а от друга, оставя съпругата си да заговорничи с бунтовниците.