Филипа Грегъри - Бялата кралица

— Ще бъда поверена на Джон Несфийлд, който е наш пазач тук. Ще живея в имението му в Хийтсбъри и мисля, че това ще ми приляга много добре. Ти можеш да отидеш в двора и с другите момичета можете да усвоите малко дворцови маниери. Време е да се отделите от майка си и да излезете в света.

Тя идва при мен като малко момиче и ме целува.

— Ще ми хареса повече, отколкото да бъда затворница — казва тя. — Макар че ще е толкова странно да бъда далече от теб. Не съм се делила от теб през целия си живот. — После прави пауза. — Но няма ли да си самотна? Няма ли да ти липсваме твърде много?

Поклащам глава и я притеглям до себе си, за да прошепна:

— Няма да съм самотна, защото се надявам, че Ричард ще се прибере у дома. Надявам се да видя отново момчето си.

— А Едуард? — пита тя.

Срещам изпълнения ѝ с надежда поглед, без да отбягвам очите ѝ.

— Елизабет, мисля, че той е мъртъв, защото не проумявам кой би го отвел, без да ни каже. Мисля, че Бъкингам и Хенри Тюдор са наредили да бъдат убити и двете момчета, без да знаят, че сме скрили Ричард на безопасно място, като са смятали да си разчистят пътя към трона и да стоварят вината върху крал Ричард. Ако Едуард е жив, то дай Боже да успее да стигне до мен. На прозореца ми винаги ще има запалена свещ, за да осветява пътя му към дома, и вратата ми никога няма да се заключва, в случай че някой ден неговата ръка посегне към резето.

Очите ѝ са пълни със сълзи.

— Но вече не го очакваш?

— Не го очаквам — казвам аз.

Новият ми дом, Хийтсбъри, се намира в красива част на страната, Уилтшър, в откритата хълмиста област на равнината Солсбъри. Джон Несфийлд е снизходителен пазач. Вижда ползата от това да бъде на страната на краля: няма истинско желание да играе ролята на моя бавачка. Щом се увери в безопасността ми и отсъди, че няма да се опитам да избягам, той замина при краля в Шериф Хътън на север, където Ричард е разположил големия си двор. Той си обзавежда дворец, който да може да се мери с Гринич, сред хората на север, които го уважават и обичат съпругата му, последната Невил.

Несфийлд нарежда да управлявам къщата му, както ми е угодно и аз много бързо се обграждам с мебелите и вещите, които поръчвам да ми донесат от кралските дворци. Имам истинска детска стая и учебна стая за момичетата. Отглеждам любимите си плодове в градините и съм купила няколко добри коня за конюшните.

След толкова много месеци в убежище се будя всяка сутрин с усещането за безкрайна наслада, че мога да отворя вратата и да изляза на въздух. Пролетта е топла и това да слушам птиците как пеят, да поръчам да ми доведат кон от конюшните и да изляза на езда е такава огромна радост, че се чувствам преродена. Слагам пачи яйца под кокошките и гледам как патетата се излюпват и щъпукат из двора. Смея се, когато ги виждам как тръгват към патешкото езеро, а кокошките кудкудякат сърдито на брега, боейки се от водата. Гледам жребчетата в малката заградена ливада до конюшнята и обсъждам с главния коняр от кои може да излязат добри ездитни коне и кои трябва да бъдат научени да теглят каруца. Излизам в пасбищата с пастира и виждам новите агънца. Говоря с краваря за теленцата и кога трябва да бъдат отбити от майките си. Превръщам се отново в онова, което бях някога — жена от английската провинция, чиито мисли са съсредоточени върху земята.

По-малките момичета почти полудяват от радост, че са освободени от своя затвор. Всеки ден ги хващам да правят нещо забранено — да плуват в бързата дълбока река, да се катерят по купите сено и да ги развалят, по ябълковите дървета, кършейки цветовете; да тичат по поляната, където е бикът, и да се втурват към портите, пищейки, когато бикът повдига едрата си глава и ги поглежда. Не мога да ги наказвам за такива изблици на радост. Те са като теленца, пуснати на полето за пръв път в живота си. Изпитват желание да лудуват и да тичат с всичка сила и не знаят какво да направят, за да изразят удивлението си от това колко високо е небето и колко широк — светът. Ядат два пъти повече, отколкото в убежището. Мотаят се из кухнята и врънкат готвачката за остатъци от храна, а млекарките с удоволствие им дават прясно избито масло, за да го мажат върху топлия хляб. Те отново са се превърнали в безгрижни деца, вече не са затворници, които се страхуват дори от самата светлина.

В двора на конюшнята съм, тъкмо слизам от коня си след сутрешна езда, когато с изненада виждам самия Несфийлд да язди към главния вход на къщата. Когато вижда коня ми, той се обръща да заобиколи към двора и слиза от ловния си кон, като хвърля поводите на един коняр. От самия начин, по който слиза от коня, тежко и с приведени рамене, разбирам, че се е случило нещо лошо. Ръката ми посяга към шията на коня ми и аз хващам шепа гъста грива, за да се успокоя.