Филипа Грегъри - Повелителка на реките

Първо махат иглите, с които е прикрепена високата ми диадема и я свалят внимателно, а после измъкват иглите от косата ми. Кожата ме заболява, когато стегнато сплетената коса се спуска като водопад и аз разтривам лицето си. Развързват връзките на раменете на роклята ми, за да свалят ръкавите, после разхлабват връзките отзад, роклята се изхлузва на пода и аз внимателно се измъквам от нея. Отнасят я, за да я изтупат и напудрят, и да я приберат грижливо за следващото важно събитие, когато ще я нося като херцогиня Бедфорд, а червените лъвове върху долния ѝ край ще напомнят за рода, към който съм принадлежала преди. Развързват връзките на долната ми фуста и аз оставам гола и трепереща, а после ми нахлузват нощницата през главата и загръщат раменете ми с пелерина. Слагат ме да седна на ниско столче, донасят леген с гореща ароматизирана вода, аз накисвам в него студените си крака и се облягам назад, докато една от дамите реши косата ми с четка, а другите подръпват бродирания долен край на нощницата, оправят гънките на пелерината и подреждат стаята. Накрая попиват с кърпа стъпалата ми, сплитат косата ми, завързват нощна шапчица на главата ми и отварят със замах вратата.

Чичо ми Луи влиза, облечен в епископския си филон и митрата, като люлее кадилница, и обикаля из цялата стая, благославя всеки ъгъл и пожелава щастие, богатство, и преди всичко плодовитост на този важен съюз между Англия и графство Люксембург. „Амин“, изричам аз, „амин“, но той сякаш няма никакво намерение да спре, а после, от залата отдолу, се разнася силен тътен на мъжки гласове, смях, мощно изсвирване на тръби и биене на барабани, и тогава въвеждат в стаята ми моя жених, стария херцог.

Вдигнали са го на височината на раменете си, крещейки: „Ура! Ура!“, и го пускат да стъпи точно пред вратата ми, така че да може да влезе и всички те да могат да нахлуят вътре след него. Стотици остават в стаите отвън, като изпружват шии да видят, и крещят на други да минат по-напред. Шутът влиза весело, размахвайки надут свински мехур, като побутва леглото и заявява, че то трябва да е меко, защото херцогът ще се приземи тежко. При тези думи избухва гръмък смях, който се понася от стаята към покоите отвъд нея и дори надолу до залата, докато хората повтарят шегата. После шутът нарежда на момичетата да стъкнат огъня, за да поддържат леглото топло, и да долеят сватбен ейл, защото херцогът може да прежаднее, а после може да му се наложи да стане през нощта. „Да стане през нощта!“, повтаря той, и всички се смеят.

Тръбите изсвирват призивно, оглушително в спалнята, и баща ми казва: „Е, ние ще ги оставим! Бог да ги благослови и лека нощ!“ Майка ми ме целува по челото, а всичките ѝ дами и половината гости също ме целуват. После майка ми ме отвежда до леглото и ми помага да се настаня в него. Седя там, подпряна на възглавниците като издялана кукла. От другата страна херцогът смъква халата си, а неговият оръженосец отмята завивките назад и помага на господаря си да се намести в леглото. Оръженосецът държи очите си сведени и не ме поглежда, а аз стоя неподвижна — една вдървена малка кукла, здраво стиснала с една ръка яката на нощницата под брадичката си.

Седим изпънати като струни, един до друг, докато всички се смеят, ликуват и ни отправят благопожелания, а после баща ми и чичо ми повеждат и почти избутват гуляйджиите от стаята, затварят вратата и ние оставаме сами, но все още ги чуваме как слизат с песни по стълбите обратно към залата и крещят да им донесат още пиене, за да вдигнат наздравица за щастливата двойка и да отпразнуват раждането на бъдещото бебе, което, ако е рекъл Бог, ще бъде създадено още тази нощ.

— Добре ли си, Жакета? — пита ме херцогът, когато стаята бавно утихва, а пламъчетата на свещите престават да трептят сега, когато вратите са затворени.

— Добре съм, милорд — казвам. Сърцето ми бие толкова шумно, та си казвам, че той сигурно го чува. Повече от всичко останало болезнено си давам сметка, че нямам представа какво трябва да правя, или какво може да поиска той от мен.

— Можеш да заспиваш — изрича той тежко. — Защото съм мъртво пиян. Надявам се, че ще бъдеш щастлива, Жакета. Ще ти бъда добър съпруг. Но сега заспивай, защото съм мъртво пиян.

Издърпва завивките над раменете си и се претъркулва на една страна, сякаш няма какво повече да каже или да направи, и след броени мигове започва да хърка толкова силно, че се боя да не го чуят в залата отдолу. Лежа неподвижно, почти страхувайки се да помръдна, а после, когато дишането му става по-дълбоко и по-бавно, а хъркането се уталожва до равномерно ниско бучене и сумтене, се измъквам от леглото, отпивам глътка сватбен ейл — тъй като в края на краищата това е сватбеният ми ден — духвам свещите, а после се покатервам отново между топлите завивки до непознатото туловище на спящия мъж.