Филипа Грегъри - Повелителка на реките

Сватбената церемония продължава около час. Води се изцяло на латински, затова половината обети и без друго са неразбираеми за мен. Това не е вричане в тесен кръг, а по-скоро величествено оповестяване на брака пред непознатите, изпълнили голямата зала на епископския дворец, дошли да ме погледат и да отпразнуват добрия ми късмет. След като клетвите са изречени, ние тръгваме през тълпата, аз вървя редом с новия си съпруг, като едва докосвам ръкава му с връхчетата на пръстите си. Разнася се одобрителен рев и накъдето и да погледна, виждам усмихнати, любопитни лица.

Сядаме на централната маса, с лице към залата. От галерията еква мощният глас на тръби и в залата влизат с маршова стъпка слугите с първото от дузини блюда, което носят на височината на раменете си. Когато поднасят храната, идват първо при нас, на масата върху подиума, и слагат по малко от всяко ястие върху всяка златна чиния, после херцогът им сочи на кои места в залата да отидат, за да могат фаворитите му да споделят блюдата ни. За всички останали внасят големи купи с месо и огромни подноси с бял хляб. Това е наистина разточително пиршество, чичо ми Луи не е жалил разноските, за да угоди на покровителя си и да отбележи моето встъпване в кралската фамилия на Англия.

Внасят големи златни кани с вино и наливат чаша след чаша на господарската маса. Почетните гости, онези, които седят в горната ѝ част, над голямата златна купа със сол, получават толкова вино, колкото могат да изпият, толкова бързо, колкото могат да го изпият. По-надолу в залата мъжете пият халба след халба ейл, най-хубавия ейл: сватбен ейл, специално приготвен за днешния ден, подсладен и със специални подправки.

Появява се някакъв мъж, дошъл да отправи предизвикателство за двубой — влиза с коня си направо в залата, и хвърля ръкавица от мое име. Конят му извива якия си мускулест врат и оглежда масите и голямото кръгло огнище в центъра на залата. Трябва да стана от мястото си, да заобиколя и да изляза пред господарската маса върху издигнатия подиум, за да му дам златна чаша, а после конят обикаля цялата зала в мощен тръс, с ездача, седнал тежко върху релефно украсеното седло, преди да излезе в лек галоп през двойните врати. Струва ми се твърде нелепо да влезеш с кон на вечеря, особено пък облечен в такива тежки доспехи рицар с такъв масивен кон. Вдигам очи и срещам погледа на младия оръженосец, който е опасно близо до разсмиването, както и аз. Всеки от нас бързо извръща поглед от играещите очи на другия, преди да се издам и да се разкикотя.

Има двайсет блюда с месни ястия, после десет с риба, а след това отнасят всичко и поднасят рейнското вино с по-лека храна — белени плодове в сироп, захаросани сливи и сладкиши. След като всички са ги опитали, внасят последното блюдо — марципан, захаросани плодове и медени курабии, подправен с джинджифил, украсени със златни листенца. Влиза шутът, който жонглира и пуска пиперливи шеги за младостта и старостта, мъжете и жените, и за горещината на брачното ложе, където горял огънят, в който ще бъде изкован нов живот. Последван е от танцьори и актьори, които изпълняват поетична драма, величаеща мощта на Англия и красотата на Люксембург. В драмата се появява красива жена, почти гола с изключение на дългата опашка от зелена коприна, която трябва да представлява Мелузина. Най-хубав от всички е маскираният лъв, символът на двете ни страни, който подскача и танцува елегантно и грациозно, а накрая идва, леко задъхан, до господарската маса, и свежда пред мен едрата си глава. Гривата му представлява маса от златни къдрици, лъхащи на зебло, на хартиената му маска е нарисувано усмихнато лице. Държа златна верижка, която трябва да окача на врата му, и когато протягам ръце към него, а той свежда глава пред мен, разпознавам блясъка на сини очи през маската и разбирам, че ръцете ми са върху раменете на красивия оръженосец, и че стоя достатъчно близо, за да го прегърна, докато слагам верижката на шията му.

Майка ми прави знак с глава да тръгваме. Тогава всички жени и музиканти се изправят и танцуват в редица, обикаляйки залата по цялата ѝ дължина, а после оформят арка с високо вдигнатите си ръце и аз минавам през нея, докато всички момичета ми пожелават късмет, а жените ми подвикват благословии. Пред мен вървят с танцови стъпки малките ми сестри, които разпръскват розови листенца и златни ключета по пода. Гостите тръгват след мен нагоре по голямото стълбище до най-хубавите покои и на всички сякаш им се иска да се стълпят в спалнята; но баща ми ги спира на вратата и аз влизам само с майка ми и дамите от свитата ѝ.