Филипа Грегъри - Повелителка на реките

Прислужницата ми реши с четка светлите ми коси пред очуканото сребърно огледало, но когато майка ми влиза, аз казвам: „Сега можеш да спреш, Маргарет“, тя сплита дългата коса в хлабава плитка, завързва я с панделка, и излиза от стаята.

Майка ми сяда смутено на леглото.

— Трябва да поговоря с теб за брака — подхваща тя. — За това какви ще бъдат задълженията ти като омъжена жена. Предполагам, че е редно да узнаеш.

Обръщам се на столчето си и чакам, без да казвам нищо.

— Това е много изгоден брак за теб — казва тя. — Ние принадлежим към Люксембургската династия, разбира се, но да се сдобиеш с положението на английска херцогиня е голямо постижение.

Кимвам. Питам се дали ще каже нещо за онова, което става в брачната нощ. Страхувам се от великия херцог и се ужасявам от мисълта да прекарам нощта с него. На последната сватба, на която ходих, сложиха двойката да си легне заедно, а на сутринта изведоха двамата с музика, песни и смях, после майката влезе вътре и изнесе чаршафите, които бяха почервенели от кръв. Никой не искаше да ми каже какво е станало, дали е имало някаква злополука. Всички се държаха така, сякаш всичко беше прекрасно, сякаш бяха доволни от вида на кръвта върху чаршафите. Те дори се смееха и поздравяваха младоженеца. Питам се дали майка ми ще обясни това сега.

— Но за него този брак не е изгоден — казва тя. — Може да му струва много скъпо.

— Имаш предвид средствата, които ще отделя за мен ли? — питам, като си мисля, че сигурно ще му струва доста пари да ми плаща месечна издръжка.

— Съюзниците му — казва тя. — Той беше в съюз с херцозите на Бургундия срещу застъпниците на Арманяк. Англия не би могла да води такава война без подкрепата им. Покойната му съпруга беше Ан Бургундска — сегашният херцог беше неин брат — и тя прие за свое задължение да поддържа добро приятелство между брат си и своя съпруг. Сега, когато тя почина, няма кой да поддържа приятелството, няма кой да им помага да решат разногласията си.

— Е, аз не бих могла — казвам, мислейки си за Бургундския херцог, когото съм виждала половин дузина пъти през целия си живот, а той със сигурност дори не ме е забелязал.

— Ще трябва да опиташ — казва майка ми. — Като английска херцогиня ще бъдеш длъжна да запазиш съюза на Бургундия с Англия. Съпругът ти ще очаква от теб да развличаш съюзниците му и да бъдеш очарователна.

— Очарователна ли?

— Да. Но съществува едно затруднение. Тъй като негова светлост Джон Бедфорд се жени за теб толкова скоро след смъртта на съпругата си, Бургундският херцог е огорчен от това оскърбление към паметта на покойната си сестра. Прие го зле.

— Тогава защо да се женим толкова бързо? — питам. — Щом това разстройва херцога на Бургундия? Нима не е редно да изчакаме да измине една година, вместо да го обиждаме? Той е наш родственик, както и съюзник на херцог Бедфорд. Нима е редно да го оскърбяваме?

Майка ми се усмихва слабо.

— Този брак те превръща в херцогиня — напомня ми тя. — Дава ти титла, по-висока дори от моята.

— Мога да стана херцогиня и догодина. — Възможността да се спася от този брак, дори за година, ме изпълва с надежда. — Можем просто да се сгодим.

— Лорд Джон не желае да чака — казва тя безцеремонно. — Така че не се надявай на това. Само искам да те предупредя, че той може да изгуби съюзника си, като се ожени за теб. Трябва да направиш всичко по силите си, за да запазиш приятелството на Бургундския херцог, и да напомниш и на двамата, че си родственица на Бургундските херцози и техен васал. Говори с Бургундския херцог насаме и му обещай, че няма да забравиш родството си с бургундците. Направи всичко, което можеш, за да запазиш приятелството между двамата, Жакета.

Кимвам. Наистина не знам какво според нея мога да направя аз — едно седемнайсетгодишно момиче, за да поддържам съюза между двама велики мъже, достатъчно стари да ми бъдат бащи. Но ще трябва да обещая да се постарая.

— А бракът… — подемам.

— Да?

Поемам си дъх.

— Какво точно се случва?

Тя свива рамене и прави лека гримаса, сякаш разговорите за това са под достойнството ѝ, или са смущаващи, или още по-лошо — прекалено неприятни, за да бъдат облечени в думи.

— О, скъпа моя, просто изпълни дълга си. Той ще ти каже какво очаква от теб. Ще ти каже какво да правиш. Няма да изисква от теб да знаеш нищо, ще предпочете сам да те наставлява.

— Боли ли? — питам.

— Да — казва тя неотзивчиво. — Но не много дълго. Тъй като е по-стар и опитен, той би трябвало да направи всичко по силите си да не ти причини твърде силна болка. — Тя се поколебава. — Но ако все пак го стори…