Филипа Грегъри - Пленница на короната

Те застават в редица пред мен, сякаш са стражи, вдигащи оръжията си за почест, и аз си пожелавам от цялата си душа да можех да ги изпратя обратно в помещението на стражите. Но те са тук, и трябва да бъдат поздравени не като племенници, а като повереници. Надигам се от трона си и дамите ми също се изправят, но прошумоляването на дузина скъпи рокли не смущава Елизабет. Тя мести поглед от една към друга, сякаш оценява материята. Чувствам как пламвам и поруменявам. Тя е отгледана в един двор от кралица, която е била прочута красавица, и не ми е нужно да видя презрителната й усмивка, за да знам, че ни намира за безцветни и неспретнати. Дори аз, в рубиненочервената си рокля, съм невзрачна кралица редом с нейния спомен за майка й. Знам, че за нея никога няма да бъда нещо друго, освен сянка.

— Приветствам и трите ви — мистрес Елизабет, Сесили и Ан Грей — с добре дошли в двора ми — казвам. Виждам как очите на Елизабет блясват като светкавици, когато се обръщам към нея с името на първия съпруг на майка й. Ще трябва да свикне с това. Самият парламент я обяви за копеле, а женитбата на родителите й — за двуженство и измама. Ще трябва да свикне да я наричат «мистрес Грей», а не «ваша светлост».

— Ще откриете, че съм кралица, на която е лесно да се служи — казвам любезно, сякаш не сме се срещали никога преди, сякаш не съм целувала хладните им бузи дузина пъти. — И че това е един щастлив двор — сядам и протягам ръка, и трите, една след друга, правят реверанс и целуват студените ми пръсти.

Мисля си, че посрещането е минало достатъчно добре и е приключило, когато вратата се отваря и съпругът ми Ричард избира този момент да влезе. Разбира се, той знае, че момичетата ще бъдат представени тази сутрин. Затова е дошъл да се увери, че всичко ще мине добре. Прикривам раздразнението си в усмивката, с която го посрещам.

— А ето го и кралят…

Никой не ме слуша. При отварянето на вратите Елизабет се е обърнала и когато вижда съпруга ми, се изправя от реверанса си и отива с леки стъпки при него.

— Ваша светлост, почитаеми чичо! — изрича тя.

Сестрите й, бързи като невестулки, се промъкват след нея.

— Почитаеми чичо — изричат те в хор.

Той им се усмихва широко, притегля Елизабет към себе си и я целува по двете бузи.

— Изглеждаш прекрасно, както знаех, че ще бъде — уверява я той. Другите две получават целувка по челото. — А как е майка ти? — пита той Елизабет небрежно, сякаш всяка сутрин пита за здравето на някоя вещица и изменница. — Харесва ли й Хийтсбъри?

Елизабет се усмихва неискрено.

— Много й харесва, почитаеми чичо! — възкликва тя. — Пише ми, че сменя всички мебели и окопава градините. Сър Джон може да открие, че си има наемателка, с която трудно се излиза на глава.

— Сър Джон може да открие, че къщата му е неизмеримо подобрена — уверява я той, сякаш неприкритото безочие има нужда от уверения. Обръща се към мен: — Сигурно се радвате отново да приемете племенничките си в покоите си — казва той, с нотка в гласа, която ми напомня, че трябва да се съглася.

— Възхитена съм — казвам хладно. — Безкрайно съм възхитена.

Не мога да отрека, че те са хубави момичета. Сесили е глезла и клюкарка, Ан едва е излязла от училищната стая, и аз се погрижвам тя да има уроци по гръцки и латински всеки ден сутринта. Елизабет е съвършена. Ако трябва да се изброят качествата, необходими за една английска принцеса, тя ще отговаря точно на модела. Начетена е — чичо й Антъни Удвил и майка й са се погрижили за това, техният печатар Какстън й посвещаваше новите печатни книги, когато тя бе едва излязла от люлката. Говори гладко три езика и може да чете на четири. Свири на музикални инструменти и пее със сладък, нисък глас, който е изненадващо хубав. Може да шие изящно и мисля, че уверено може да обърне яката на риза или да поръби фина ленена фуста. Не съм я виждала в кухнята, тъй като аз — като дъщеря на най-изтъкнатия граф в Англия, а сега — кралица на страната си — никога не съм имала особена причина да влизам в кухнята. Но тя, която е била затворена в убежище и е дъщеря на жена, управлявала провинциално имение, ми казва, че може да приготвя печено месо и яхния от месни изрезки, както и изтънчени блюда, фрикасета и захаросани плодове. Когато танцува, никой не може да откъсне очи от нея; тя се движи в такт с музиката, сякаш музиката я вдъхновява, като притваря очи и оставя тялото си да реагира на нотите. Всички винаги искат да танцуват с нея, защото тя кара всеки партньор да изглежда грациозен. Когато й възложат роля в пиеса, тя й се отдава напълно и учи репликите си и ги изрича така, сякаш сама им вярва. Тя е добра сестра на двете по-малки, които са поверени на грижите й, и изпраща малки подаръци на другите си сестри, които са в Уилтшър. Тя е добра дъщеря, пише всяка седмица на майка си. Службата й при мен като придворна дама е безупречна; не мога да я упрекна в нищо.