Филипа Грегъри - Пленница на короната

Защо тогава, като се имат предвид всички тези забележителни добродетели, я ненавиждам?

Мога да отговоря на това. Първо, защото съм обзета от глупава, греховна ревност към нея. Разбира се, виждам как я гледа Ричард, сякаш тя е брат му, върнат при него, само че в образа на младо, изпълнено с надежди, весело красиво момиче. Той никога не казва нито дума, за която бих могла да го укоря, никога не говори за нея по друг начин, освен като за своя племенница. Но я гледа — всъщност целият двор я гледа — сякаш тя е наслада за окото и радост за сърцето.

Второ, мисля, че тя е имала лесен живот, живот, благодарение на който й е лесно да се смее дузина пъти на ден, сякаш всичко, което се случва около нея, я забавлява. Живот, който я разхубавява, защото какво е преживяла, което може да я кара да се мръщи? Нима някога й се е случило нещо, което да вдълбае бръчки на разочарование в лицето й и да накара скръб да се просмуче в нея? Знам, знам: тя загуби баща и любим чичо, те бяха отстранени от трона, изгуби и двама обични млади братя. Но не мога да помня това, когато я виждам да си играе на «котешка люлка» с преметнато около пръстите чиле вълна, или тича край реката, или плете венец от нарциси за Ан, сякаш трите момичета не би трябвало да се боят от всяка мисъл, свързана с корона. Тогава ми се струва напълно безгрижна, и й завиждам заради радостта от живота, която я спохожда толкова лесно.

И последно, никога не бих обичала дъщеря на Елизабет Удвил, никога няма да я обичам. _Онази_ жена преминаваше като вещаеща гибел комета на моя хоризонт през целия ми живот, от мига, когато за първи път я видях, и си помислих, че е най-красивата жена на света, на вечерята за коронацията й, до момента, в който осъзнах, че тя е мой заклет враг и убийца на сестра ми и зет ми. Каквито и ходове да е предприела Елизабет, за да осигури на дъщерите си достъп до нашия двор, нищо не ме е очаровало, нищо няма никога да ме омае дотолкова, та да забравя, че те са дъщери на нашия враг; и — в случая на принцеса Елизабет — самите те са врагът.

Не се съмнявам, че тя е тук като шпионка и средство за отклоняване на вниманието. Сгодена е за Хенри Тюдор (това, че майка й оповестява пред всички промяната в решението си, не означава нищо за мен, не означава нищо — така подозирам — за него или за нея). Тя е дъщеря на нашата неприятелка и годеница на нашия враг. Защо да не мисля за нея като за мой враг?

И затова го правя.

Когато снегът по хълмовете на Севера се стопява и можем да отпътуваме отново към дома, напускаме Лондон. Толкова се радвам да замина, че се налага да имитирам неохота, от страх да не обидя лондонските търговци и гражданите, които идват в двора да се сбогуват, и хората, които се редят от двете страни на улиците, за да ни приветстват, докато минаваме. Мисля си за Лондон като за град, който обича рода Ривърс, и чувам одобрителния рев, когато преминават трите момичета Удвил, които яздят едно до друго зад мен. Лондон обича красавиците, а топлата хубост на Елизабет кара гражданите да надават приветствени викове за династията Йорк. Усмихвам се и помахвам с ръка, за да приема комплимента за себе си, но знам, че за мен е предназначена почитта, която се полага на една кралица, но не и привързаността, която една красива принцеса може да породи.

По пътя препускам бързо напред, така че всичките ми придворни дами да изостанат, за да не съм принудена да чувам как тя и сестрите й бъбрят. Гласът й, който е мелодичен и сладък, ме кара да стискам зъби. Поемам напред, а стражите ми яздят зад мен, и не ми се налага да я чувам или виждам.

Когато Ричард се връща от челните редици на процесията, изравнява коня си с моя и ние яздим приятелски заедно, сякаш тя не се усмихва и не бъбри зад нас. Хвърлям кос поглед към суровия му профил и се питам дали се ослушва да чуе гласа й, дали ще удържи коня си и ще изостане, за да язди редом с нея. Но после той проговаря, и осъзнавам, че ревността ми ме прави страхлива и подозрителна, когато би трябвало да се наслаждавам на компанията му.

— Ще отседнем в замъка Нотингам за целия месец — казва той. — Планирам да преустроя покоите ти там, да ги направя по-удобни за теб. Ще продължа плановете за строителство, които имаше Едуард. А после можеш да продължиш към Мидълхам, ако искаш. Ще те последвам. Знам, че ще бързаш да видиш децата.

— Струва ми се, че не съм ги виждала толкова отдавна — съгласявам се. — Но едва днес научих от лекаря, че всички са добре — говоря общо за здравето на трите деца. Никога не искаме да признаем, че Теди е силен като млада хрътка — и с почти толкова разум — а Маргарет никога не боледува. Синът ни, нашият Едуард, възмъжава бавно, дребен е за възрастта си и лесно се уморява.