Филипа Грегъри - Пленница на короната

Облягам се назад на каменната рамка на прозореца и усещам приятната хладина да докосва раменете ми.

— Искаш да дойдат да живеят с мен? — питам го. — Дъщерите на _онази_ Удвил?

Той кимва, сякаш бих могла да намеря този план за приемлив.

— Не би могла да имаш по-красива придворна дама от принцеса Елизабет — казва.

— Мистрес Елизабет — поправям го през зъби. — Ти обяви майка й за блудница, а нея — за незаконородена. Тя е мистрес Елизабет Грей.

Той се изсмива кратко, сякаш е забравил.

— О, да.

— А майката?

— Ще я настаня в провинцията. Джон Несфийлд е по-надежден от всичките ми хора. Ще настаня нея и по-малките момичета в неговия дом, и той може да ги наглежда вместо мен.

— Под арест ли ще бъдат?

— Ще бъдат пазени достатъчно строго.

— Държани в къщата? — настоявам. — Заключени вътре?

Той свива рамене.

— Както прецени Несфийлд, предполагам.

Веднага разбирам, че Елизабет Удвил отново ще бъде господарка на прекрасна провинциална къща, а дъщерите й ще живеят като придворни дами в моя двор. Ще бъдат свободни като радостни птички във въздуха, а Елизабет Удвил ще тържествува отново.

— Кога ще стане всичко това? — питам, мислейки си, че той ще каже «през пролетта». — През април? Май?

— Мислех си, че момичетата могат да дойдат в двора веднага — казва той.

Щом чувам това, избухвам; скачам от мястото си до прозореца и се изправям.

— Това е първата ни Коледа като крал и кралица — казвам, с глас, треперещ от гняв. — Това е дворът, където ние ще оставим отпечатъка си върху кралството, където хората ще ни видят с короните ни и ще разказват за дрехите ни, за забавленията и радостта ни. Това е времето, когато хората ще започват да създават легенда за нашия двор и да казват, че той е по-прекрасен, по-весел и по-благороден от Камелот. Искаш дъщерите на Елизабет Удвил да седят на масата и да споделят коледната ни вечеря сега — на тази наша първа Коледа? Защо не кажем на всички, че всъщност нищо не се е променило? На трона си ти, вместо Едуард, но Ривърс все още владеят двора, вещицата все още се ползва с влияние, а кръвта на сестра ми и на брат ти, и на тяхното малко бебе, е още по ръцете й, а никой не я обвинява.

Той идва при мен и ме хваща за лакътя, чувствайки как треперя от ярост.

— Не — казва тихо. — Не. Не бях помислил. Виждам, че няма да стане. Това е твоят двор, не нейният. Зная това. Ти си кралица, зная това, Ан. Успокой се. Никой няма да ти развали празника. Те могат да дойдат след Коледа, по-късно, когато всички споразумения бъдат съставени подобаващо. Не е нужно да ги приемаме по-рано, и да развалят празника.

Той ме успокоява, както винаги е успявал.

— Да го развалят?

— Биха го развалили — приспива ме с нежния тон на гласа си. — Не ги искам там. Искам само да бъда с теб. Те могат да си останат в онова подземие, докато мине Коледа, и едва когато сметнеш, че моментът е подходящ, ще ги освободим.

Укротена съм от докосването му, като усмирена кобила.

— Много добре — прошепвам. — Но не преди това.

— Не — казва той. — Не и докато не сметнеш, че моментът е подходящ. Ти ще прецениш подходящия момент, Ан. Ти си кралица на Англия и няма да приемаш в домакинството си никой, освен хората, които сама си избереш. Ще се заобиколиш само с жените, които харесваш. Не бих те принудил да приемаш жени, от които се боиш или които не харесваш.

— Не се боя от тях — поправям го. — Не ревнувам от тях.

— Наистина, не — казва той. — И нямаш абсолютно никакъв повод. Ще ги поканиш, когато бъдеш готова, не преди това.

Прекарваме Коледа в Лондон без децата. Чак до последните дни на ноември се надявах, че ще дойдат. Едуард е достатъчно добре, но нашият лекар сметна, че не е достатъчно силен за дълго пътуване по лоши пътища. Казаха, че е добре да остане в Мидълхам, където нашите лекари, които са запознати със здравето му, ще се грижат за него. Казват, че такова дълго пътуване в толкова лошо време със сигурност ще изложи здравето му на риск. Мисля си за малкия принц Ричард, когато го видях за последно, точно на възрастта на моя Едуард, но с цяла глава по-висок и с розови бузи, преливащ от бодрост. Едуард не кипи от живот, не изпитва потребност вечно да се движи и да прави нещо. Предпочита да си седи кротко с някоя книга, и си ляга, без да протестира. Сутрин му е трудно да става.

Храни се достатъчно добре, готвачите полагат огромни усилия да приготвят вкусни ястия с изкусителни сосове. Нито веднъж не съм го виждала да слиза с Маргарет и Теди в готварниците, за да си отмъкне изрезки от сладкиши от масата, или да си измоли от пекарите някое топло хлебче, току-що извадено от пещта. Никога не отмъква сметана от килера с млякото, никога не се върти около шиша за месо, за да си отмъкне някое крайче.