Филипа Грегъри - Пленница на короната

Тази нощ Изабел идва да си легне, разтреперана от вълнение. Застава на колене за молитва в долния край на леглото и я чувам да шепне: «Нека да бъде, Господи. О, Господи, нека се случи». Чакам мълчаливо, докато тя изхлузва роклята си, пропълзява под чаршафите и се обръща на една страна, после на друга, твърде неспокойна, за да заспи.

— Какво става? — прошепвам.

— Ще се омъжа за него.

— Не е възможно!

— Но ще стане. Негова светлост баща ни ми каза. Ще отидем в Кале, а херцогът тайно ще се присъедини към нас там.

— Кралят е размислил?

— Кралят няма дори да узнае.

Ахвам.

— Нима ще се омъжиш за брата на краля без негово позволение?

Тя надава лек, задъхан кикот и двете продължаваме да лежим мълчаливо.

— Такива рокли ще имам само — казва тя. — И кожи. И накити.

— А Ричард също ли идва? — питам с едва доловим глас. — Защото той мисли, че ще се ожени за друга.

В тъмнината тя обгръща с ръка рамото ми и ме притегля към себе си.

— Не — казва тя. — Няма да дойде. Ще намерят за теб някой друг. Но не Ричард.

— Не че го харесвам особено…

— Знам. Въпросът е, че очакваше да се омъжиш за него. Вината е моя, аз ти втълпих тази мисъл. Не биваше да ти казвам.

— А след като ти ще се омъжваш за Джордж…

— Знам — казва тя нежно. — Трябваше да се омъжим заедно за братята. Но няма да те оставя. Ще попитам татко дали може да дойдеш и да живееш с нас, когато стана херцогиня и заживея в двора. Можеш да ми бъдеш почетна дама.

— Въпросът е там, че предпочитах самата аз да съм херцогиня.

— Да, но не може — казва тя.

_Крепостта в Кале, юли 1469_

Изабел носи рокля от блестяща бяла коприна с ръкави от златен брокат. Аз вървя зад нея, облечена в бяло и сребристо, и нося хермелиновата й пелерина. От високата й диадема се спуска бял воал от скъпоценна дантела и така тя изглежда шест фута висока — като богиня, като гигантка. Джордж, женихът, е облечен в кадифе с наситено пурпурен цвят, цветът на императорите. Присъстват почти всички от английския Двор. Ако кралят не е знаел за тайната сватба, сигурно го е разбрал, когато се е събудил тази сутрин и е открил, че половината му придворни липсват. Родната му майка, херцогиня Сесили, помаха за сбогом на годениците и спътниците им, потеглящи от Сандуич, благославяйки плановете на най-любимия си син Джордж, а не онези на непокорния си син Едуард.

Ричард беше оставен с възпитателя и приятелите си в замъка Уорик; татко не му каза къде отиваме, Ричард дори не знаеше, че идваме тук да отпразнуваме тази великолепна сватба. Питам се дали съжалява, че е пренебрегнат. Много се надявам да мисли, че е пропуснал огромен шанс и са го направили на глупак. Изабел може и да е най-голямата от момичетата Невил, и най-красивата, може да е тази, за която всички казват, че е особено миловидна и добре възпитана — но аз имам по-голямо наследство от това на Изабел, и е много вероятно да се разхубавя. Тогава Ричард ще е изпуснал една красива и състоятелна съпруга, а някоя нищо и никаква испанска принцеса няма да е и наполовина толкова ценна за него, колкото можех да бъда аз. Помислям си с известна наслада как ще съжалява горчиво, когато стана закръглена и с приятни извивки, а косата ми стане светла като на кралицата, и усмивката ми стане потайна като нейната, и той ме види омъжена за някой богат принц, отрупана с кожи, и разбере, че съм изгубена за него, точно като Гуинивиър за Ланселот.

Това не е просто венчавка; това е триумф на бащината ми власт. Никой, който види придворните, събрали се тук по покана на баща ми, които му се кланят ниско като на крал, докато той върви по красивите галерии на крепостта в Кале, разположена в укрепения град, който той удържа за Англия от години, не може да се усъмни дори за миг, че е в присъствието на власт, равна на краля на Англия, може би дори по-силна от тази на английския крал. Ако Едуард предпочита да пренебрегва съветите на баща ми, не бива да забравя, че има мнозина, които смятат, че баща ми е по-достойният от двамата; че безспорно е по-богат и с по-голяма армия. А сега тук е русият, чаровен брат на краля: забранили са му да се жени, но той открито взема ръката на сестра ми в своята, усмихва й се и й се врича във вярност.

Сватбеното угощение продължава през целия следобед, до късно през нощта; блюда пристигат едно след друго от кухнята, оповестявани с тръбен зов от нашите музиканти — меса и зеленчуци, хляб и захаросани плодове, тежки английски пудинги и френски деликатеси. Пред този пир угощението за коронацията на кралицата изглежда нищожно. Това е двор, съперничещ си с кралския, двор, който засенчва Едуард и неговата съпруга с неблагородния й произход. Баща ми е внушителен като богатия Бургундски херцог, по-величествен от френския крал. Изабел седи тържествено в средата на главната маса и с махване на ръка изпраща блюдо след блюдо надолу из залата до масите, които трябва да бъдат зачетени. Джордж, красив като принц от приказките, слага малки късчета месо в чинията на Изабел, навежда се към нея, шепне в ухото й, и ми хвърля усмивки, сякаш му се иска и аз да бъда поверена на грижите му. Не мога да се сдържа и се усмихвам в отговор: има нещо вълнуващо у Джордж в сватбените му одежди, самият той е красив и уверен като крал.