Филипа Грегъри - Пленница на короната

Той я поглежда, сякаш презира копнежа й да бъде в центъра на събитията, в двора на кралицата, в сърцето на кралството, да вижда краля всеки ден, да живее в кралските дворци, красиво облечена, в двора на един крал, току-що въздигнал се на власт, където стаите са изпълнени с музика, а стените — окичени с ярки гоблени; един двор, отдал се на забавления, празнувайки триумфа си.

— Ан може и да е малка, но преценява нещата по-добре от теб — казва той студено. — Нима оспорваш волята ми?

Тя се снишава в реверанс и свежда глава.

— Не, милорд. В никакъв случай. Разбира се, че не.

— Можете да си вървите — казва той, сякаш се е уморил и от двете ни. Излизаме от стаята почти подтичвайки, като мишки, усетили дъха на котка по косматите си гръбчета. Когато благополучно излизаме в приемната и вратата се е затворила зад гърба ни, кимвам на Изабел и възкликвам:

— Ето! Бях права. Ние не харесваме кралицата.

_Замъкът Уорик, пролетта на 1468_

Ние не харесваме кралицата. В ранните години на брака си тя насърчава своя съпруг краля да се обърне срещу баща ми: срещу своя най-отдавнашен и най-добър приятел, срещу човека, който го направи крал и му даде кралство. Отнемат големия държавен печат от чичо ми Джордж, и го освобождават от важния му пост на лорд-канцлер, изпращат баща ми като посланик във Франция, а после го измамват, като сключват таен договор с нашия съперник Бургундия зад гърба му. Баща ми се гневи на краля и обвинява кралицата и нейните близки, че са го посъветвали в ущърб на истинските му интереси, но в полза на нейния бургундски сродник. И най-лошото от всичко — крал Едуард изпраща сестра си Маргарет да се омъжи за бургундския херцог. Целият труд на баща ми, усилията, които положи за съюз със силната Франция, всичко това е провалено от това внезапно сближаване с неприятеля. Едуард ще превърне Франция във враг и всички старания на баща ми ще се окажат напразни.

А браковете, които кралицата урежда, за да издигне семейството си! Веднага след коронацията си тя се заема да заграби почти всеки млад мъж от благороден произход в Англия за многобройните си сестри. Младия Хенри Стафорд, херцогът на Бъкингам, когото родителите ми бяха избрали за мен, тя оженва набързо за сестра си Катрин — малкото момиче, което седеше на нашата маса по време на вечерята по случай коронацията. Детето, родено и отгледано в провинциална къща в Графтън, става херцогиня. Двамата са не по-възрастни от мен, но кралицата въпреки всичко ги оженва един за друг, и ги възпитава в своето домакинство, като свои повереници, пазейки състоянието на фамилията Стафорд за своя лична облага. Майка ми казва, че семейство Стафорд, които са по-горди от всеки друг в Англия, никога няма да й простят за това, нито пък ние. Малкият Хенри изглежда толкова зле, сякаш някой го е отровил. Той може да проследи произхода си назад чак до кралете на Англия, а е женен за малката Катрин Удвил и има за свой тъст човек, който не е бил нищо повече от провинциален земевладелец.

Братята си тя също успява да ожени — важното е невестите да притежават състояние или титла. Красивият й брат Антъни се сдобива със съпруга, чиято титла го превръща в барон Скейлс; но кралицата не отправя предложение към някоя от нас. Сякаш в мига, когато татко каза, че няма да отидем в двора й, престанахме да съществуваме за нея. Тя не прави предложение нито за Изабел, нито за мен. Майка ми отбелязва пред татко, че никога не бихме паднали толкова ниско пред когото и да било от семейство Ривърс — независимо колко нависоко се опитват да се изкатерят — но това означава, че за мен няма уредена женитба, макар че ще навърша дванайсет през юни, а положението е още по-лошо за Изабел, принудена да стои в свитата на майка ми като нейна почетна дама, и без изгледи за съпруг, макар че е вече на шестнайсет. Тъй като майка ми е била сгодена, когато едва е била излязла от люлката, а на четиринайсет години вече била омъжена и споделила легло, Изабел става все по-нетърпелива и по-нетърпелива, все повече и повече има чувството, че е забравена в надпреварата към олтара. Сякаш сме изчезнали, като омагьосани девойки във вълшебна приказка, докато кралица Елизабет омъжва всичките си сестри и братовчедки за всички състоятелни млади благородници в Англия.

— Може би ще се омъжиш за някой чуждестранен принц — казвам, опитвайки се да утеша Изабел. — Когато се приберем у дома в Кале, татко ще ти намери някой френски принц. Сигурно подготвят нещо такова за нас.