Филипа Грегъри - Пленница на короната

Седим в стаята за дамите в замъка Уорик, уж за да рисуваме. Пред Изабел има изящна скица на пейзажа, който се вижда от прозореца, а аз имам някаква драсканица, която би трябвало да е букет иглики, току-що откъснати от бреговете на Ейвън, до лютнята на Ричард.

— Такава глупачка си — казва тя с унищожителен тон. — Каква полза ще имаме от някой френски принц? Имаме нужда от връзка с престола на Англия. На трона има нов крал, а съпругата му ражда само момичета. Трябва да бъдем близо до престола. Глупава си като някоя пастирка на гъски.

Дори не се разгневявам при тази обида:

— Защо имаме нужда от връзка с трона на Англия?

— Баща ни постави фамилията Йорк на трона не за да облагодетелства тях — обяснява тя. — Баща ни постави рода Йорк на престола, за да може да им дърпа конците. Смяташе да управлява Англия иззад трона на Йорк. Едуард му беше като по-малък брат, татко щеше да бъде негов наставник. Всички знаят това.

Не и аз. Мислех си, че баща ми се е борил на страната на Йорк, защото те бяха законните наследници, защото кралица Маргарет Анжуйска беше лоша жена, и защото кралят беше заспал.

— Но сега, когато крал Едуард приема съвети единствено от съпругата си и нейното семейство, ние ще трябва да се присъединим към това семейно обкръжение, за да го ръководим — казва тя. — Ти и аз ще се омъжим за братята му, херцозите с кралска кръв, ако майка ни успее да ги спечели за нас.

Усещам как поруменявам.

— Искаш да кажеш, че ще се омъжа за Ричард?

— Нима го харесваш! — Тя избухва в смях. — Толкова е тъмнокос и мургав, и недодялан…

— Силен е — казвам напосоки. — Може да язди всеки кон. И е храбър, и…

— Ако искаш ездач за съпруг, защо не се омъжиш за коняря Джон?

— Но сигурна ли си, че ще го уредят? Кога ще се оженим?

— Татко е твърдо решен на това — казва тя, като снижава гласа си до шепот. — Но _онази_ жена със сигурност ще се опита да спре женитбата. Няма да иска братята на краля да бъдат женени за други жени, освен за нейни роднини и приятелки. Няма да допусне всички ние да бъдем в двора, и да я излагаме и засенчваме, показвайки на всички как се държат представителите на един наистина велик английски род. Тя прекарва цялото си време в опити да отдалечи краля от татко, защото знае, че татко му казва истината и му дава добри съвети, защото знае, че баща ни съветва краля против нея.

— Баща ни поискал ли е разрешение от краля? За женитбите ни?

— Ще го направи, докато е в двора — казва тя. — Може би го пита сега: днес, точно в този момент. И тогава ние двете ще бъдем сгодени — и двете — и то за братята на краля на Англия. Ще бъдем херцогини от кралската фамилия. Ще бъдем по-високопоставени от майката на кралицата, Жакета, дори от майката на краля, херцогиня Сесили. Ще бъдем първите дами на Англия след самата кралица.

Зяпвам я.

— А какви други е редно да бъдем? — пита настойчиво тя. — Когато си помислиш кой е баща ни? Разбира се, че трябва да бъдем първите дами на Англия.

— А ако крал Едуард няма син — изричам бавно, мислейки на глас, — тогава брат му Джордж ще бъде крал, когато той умре.

Във възторга си Изабел ме прегръща.

— Да! Именно! Джордж, херцог Кларънс — тя се смее възторжено. — Той ще бъде крал на Англия, а аз ще бъда кралица.

Правя пауза, почти изпълнена с благоговение при мисълта, че сестра ми ще стане кралица.

— Кралица Изабел — казвам.

Тя кимва.

— Винаги съм си мислила, че звучи добре.

— Изи, ще бъдеш толкова важна!

— Знам — казва тя. — А ти ще бъдеш херцогиня, винаги до мен. Ще бъдеш първата дама от свитата ми. Какви дрехи ще имаме само!

— Но ако живееш дълго, и също нямаш синове, а после Джордж умре, тогава Ричард ще бъде следващият наследник, а следващата кралица ще бъда аз: кралица Ан.

Усмивката й веднага помръква.

— Не, изобщо няма такава вероятност.

Баща ми се връща от двора, безмълвен като камък. Вечерята е сервирана в голямата зала на замъка Уорик, където стотици от нашите слуги и войници сядат да се хранят заедно с нас. Залата е изпълнена с глъчката от потракването на съдове, със звън на чаши и стърженето на ножове по чинии, но на господарската маса, където седи баща ми и гледа гневно, ние се храним в пълно мълчание. Майка ми седи от дясната му страна, с поглед, прикован върху масата на почетните дами, нащрек за всяка проява на лоши обноски. Ричард седи от лявата му страна, бдителен и мълчалив. Изабел седи до майка ми, смълчана от страх, а аз съм последна, както обикновено. Не зная какво се е случило. Трябва да намеря някой, който да ми каже.