Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Хората вярват, че тя притежава неземни сили, защото майка ѝ произхождала от кралската династия на Бургундия, а те могат да проследят произхода си чак до речната вълшебница Мелузина. Сигурно е, че ние можем да чуваме как Мелузина пее, когато някое от децата ѝ умира. Самата аз съм чувала песента ѝ, и това е звук, който не ще забравя. Чувахме този прохладен, тих зов, нощ след нощ, а после брат ми вече не си играеше на Тауър Грийн, бледото му лице вече не се появяваше на прозореца, и ние скърбяхме за него като за мъртвец.

Какви сили владее майка ми, и какъв късмет направлява онова, което тя обявява за свое дело, е неизвестно, навярно дори за нея. Със сигурност тя приема късмета си и го нарича „магия“. Когато бях момиче, аз я смятах за вълшебно създание с власт да призовава реките на Англия; но сега, когато виждам поражението на семейството ни, знам за загубата на нейния син, и бъркотията, в която се намираме, си мисля, че ако наистина прави магии, едва ли се справя с тях много добре.

Така че това, че Хенри не умира, не ме изненадва — макар че болестта, която той донесе в Англия, погубва първо един кмет на Лондон, а после и набързо избрания му приемник, а после умират и шестима градски съветници, почти само за месец. Казват, че всеки дом в града е понесъл поне по една смърт, и каруците, които събират мъртвите, трополят по улиците всяка нощ, точно сякаш е чумава година, и при това — лоша.

Когато с настъпването на студеното време болестта затихва, прислужницата ми Джени не се връща на работа, когато изпращам да я повикат, защото тя също е мъртва; цялото ѝ семейство се разболяло от потната болест и всички починали от нея, между утринната молитва и вечернята. Никой не бе чувал за толкова бърза смърт преди, и навсякъде се шушука против новия крал, чието царуване започна с процесия от каруци с мъртъвци. Едва в края на октомври Хенри решава, че е безопасно да свика лордовете и поземлените аристократи на кралството в Уестминстърското абатство за коронацията си.

Двама вестители, понесли знамето на Боуфорт с изобразената на него назъбена решетка на крепостна врата, и дузина стражи, облечени в цветовете на Станли, заблъскват по голямата врата на двореца, за да ми съобщят, че лейди Маргарет Станли от фамилията Боуфорт, Нейна светлост майката на краля, ще ме удостои с посещение утре. При тази новина майка ми свежда глава и казва тихо — за да подчертае, че сме прекалено знатни и добре възпитани, та да повишаваме тон — че ще бъдем възхитени да видим Нейна светлост.

Щом те си отиват и вратата се затваря след тях, трескаво започваме да обсъждаме роклята ми.

— Тъмнозелено — казва майка ми. — Трябва да бъде тъмнозелено.

Това е единственият безопасен за нас цвят. Тъмносиньото е цветът на кралския траур, но аз не трябва нито за миг да създавам впечатление, че скърбя за моя любим, който бе кралска особа, който бе истинският крал на Англия. Тъмночервеното е цветът на мъченичеството, но понякога — какво противоречие — го носят и блудниците, за да изглежда кожата им безупречно бяла. Не искаме да предизвикваме никоя от двете асоциации в строгия ум на суровата лейди Маргарет. Тя не трябва да мисли, че бракът ми с нейния син е мъчение за мен, трябва да забрави как всички твърдяха, че съм любовница на Ричард. Тъмножълтото би било безопасно — но кой изглежда добре в жълто? Не харесвам пурпурното, а и във всеки случай това е твърде пищен цвят за едно смирено момиче, чиято единствена надежда е да се омъжи за краля. Трябва да е тъмнозелено, и тъй като тъмнозеленото е цветът на Тюдорите, от това може да има единствено полза.

— Но аз нямам тъмнозелена рокля! — възкликвам. — Няма време да намеря такава.

— Поръчахме да ушият една за Сесили — отвръща майка ми. — Ще носиш нея.

— А какво се предполага, че ще нося аз? — възразява непокорно Сесили. — Със стара рокля ли да се явя? Или няма да се явявам изобщо? Елизабет ли ще бъде единствената, която ще се срещне с нея? Ние, останалите, да се крием ли? Искаш ли да си остана в леглото през целия ден?

— Със сигурност няма нужда да присъстваш — казва рязко майка ми. — Но лейди Маргарет е твоя кръстница, така че ще носиш синята си рокля, а Елизабет може да облече зелената ти рокля, и ще положиш усилие — изключително усилие — да бъдеш мила със сестра си по време на посещението. Никой не обича нацупени момичета, и аз няма да търпя такова поведение.

При тези думи Сесили побеснява, но отива мълчаливо до раклата с дрехи и изважда новата си зелена рокля, изтръсква я и ми я подава.