Филипа Грегъри - Бялата принцеса

— Знаех — казва тя. — Знаех, че той ще бъде крал. А когато те срещнах, разбрах, че на теб е предопределено да родиш неговия син — тя насочва напрегнатия си поглед към мен. — Затова бях сурова към теб, затова толкова ти се разгневих, когато те видях да се отклоняваш от предначертания си път. Затова ми беше непоносимо, когато те видях да отстъпваш от положението си, от съдбата си, от призванието си.

— Мислите, че имам призвание?

Аз също шепна: толкова дълбоко убедителна е тя.

— Ти ще бъдеш майка на следващия крал на Англия — заявява тя. — Червената роза и бялата, роза без нито един трън. Ще имаш син, и ще го наречем Артур Английски — тя улавя ръцете ми: — Това е съдбата ти, дъще моя. Ще ти помогна.

— Артур — зачудено повтарям името, което Ричард избра за сина, когото се надяваше да има с мен.

— Това е мечтата ми — казва тя.

Това беше и нашата мечта. Оставям я да държи ръцете ми и не се отдръпвам.

— Бог ни събра — казва ми тя искрено. — Бог те доведе при мен, а ти ще ме дариш с внук. Ще донесеш мир на Англия, ти ще бъдеш мирът, който ще сложи край на Войната на братовчедите. Елизабет, ти ще бъдеш миротворец и сам Бог ще те назове блажена.

Удивена от видението ѝ, аз я оставям да стиска ръцете ми, и не ѝ възразявам.

Така и не казвам на майка ми какво се е случило между мен и Нейна светлост майката на краля. Тя повдига вежда заради тази моя въздържаност, но не ме разпитва.

— Във всеки случай, нали не е казала нищо, което според теб означава, че е променила мнението си за годежа? — иска да се увери тя.

— Тъкмо обратното, увери ме, че ще се оженим. Сватбата ще се състои. Обеща да ми бъде приятелка.

Майка ми прикрива една усмивка.

— Колко мило — е единственото, което казва. — Много добронамерено от нейна страна.

Така че, вече с известна увереност, чакаме поканата си за коронацията, очакваме да ни заръчат да отидем в кралската гардеробна, за да ни вземат мярка за рокли. Особено Сесили отчаяно копнее за нови одежди и за шанса светът отново да види в наше лице петте принцеси от рода Йорк. Едва след като Хенри отмени указа на Парламента, в който бяхме назовани незаконородени, а бракът на родителите ни бе определен като неистинен поради двуженство, ще можем отново да носим хермелина и короните си. След смъртта на Ричард коронацията на Хенри ще бъде първият ни шанс отново да се появим пред света в истинския си образ като принцеси на Йорк.

Уверена съм, че ще присъстваме на коронацията му; и все пак, въпреки това, не идва вест. Вярвам, че той сигурно иска бъдещата му съпруга да гледа, докато той приема короната и скиптъра. Дори и да не му е любопитно да ме види, как може да не иска да демонстрира победата си пред нас, предишното кралско семейство? Нима не иска да го видя в мига на най-голямата му слава?

Чувствам се по-скоро като спяща принцеса във вълшебна приказка, отколкото като жената, обещана за съпруга на новия крал на Англия. Наистина, живея в кралския дворец и спя в едни от най-хубавите покои, поднасят ми храната любезно, макар и не на едно коляно, както на кралското семейство. Но живея тук тихо, без придворни, без обичайната тълпа от ласкатели, приятели и молители, без да виждам краля; принцеса без корона, годеница без жених, булка без дата за сватбата.

Бог ми е свидетел, че навремето бях достатъчно добре известна като годеница на Хенри. Когато беше претендент за трона в изгнание, той се закле в самата катедрала на Рен, че е крал на Англия, а аз съм негова годеница. Но, разбира се, това беше, когато събираше армия за нашествието си, и отчаяно желаеше да получи подкрепа от династията Йорк и всичките ни поддръжници. Сега, когато спечели битката и отпрати армията си, може би ще пожелае да се освободи и от обещанието си, като оръжие, което му е било необходимо тогава, но няма нужда от него сега.

Майка ми се е погрижила всички да имаме нови рокли; всички ние, петте принцеси на Йорк, сме изискано облечени. Но няма къде да ходим, никой не ни вижда, и към нас се обръщат не с „Ваша светлост“ като към принцеси, а с „милейди“, като към незаконородени дъщери, плод на двуженство, сякаш майка ми не е вдовстваща кралица, а вдовица на провинциален земевладелец. Всички сме в не по-добро положение от това на Сесили, чийто брак вече е анулиран, но и не ѝ предлагат нов съпруг. Тя не е лейди Скроуп, но не е и нищо друго. Ние сме момичета без име, без семейство, без сигурност. А такива момичета нямат бъдеще.

Предполагах, че ще си върна положението на принцеса, ще получа състоянието си, че ще бъда омъжена и коронована в една пищна церемония редом с Хенри; но мълчанието ми подсказва, че той не е изгарящ от нетърпение жених.