Филипа Грегъри - Бялата принцеса

— Той ще търси — казва майка ми мрачно. — Ще разпитва всички, които някога са ги охранявали. Ще иска да узнае какво е станало с принцовете, и ще се надява да открие нещо, някой, който може да бъде подкупен да се яви и да отправи обвинение, или някой, който може да бъде убеден да признае каквото е необходимо, така че да може да припише вината на Ричард. Ако успее да докаже, че Ричард е убил нашите принцове, тогава може да обоснове узурпирането на трона, защото те ще са мъртви, а Ричард ще е заклеймен като тиранин и кралеубиец. Ако може да докаже смъртта им, тогава каузата на Хенри ще бъде спечелена.

— Майко, готова съм да се закълна в живота си, че Ричард не им е сторил зло — казвам сериозно. — Знам, че Ричард щеше да ми каже, ако го беше сторил. Познаваше го. Нима не се убеди в нощта, когато той дойде при теб да те попита ти ли си отвлякла двамата? Той не знаеше къде са, нито пък какво е станало с тях. Мислеше, че ти може да си ги взела. Готова съм да се закълна, че изобщо не е знаел. Всъщност той се измъчваше от това, че не знае. Не знаеше кого да посочи в крайна сметка за свой наследник. Отчаяно искаше да бъде сигурен.

Погледът на майка ми е суров.

— О, вярвам, че Ричард не е убил момчетата. Разбира се, че зная това. Никога не бих поверила теб и сестрите ти на неговите грижи, ако мислех, че е в състояние да стори зло на децата на родния си брат. Но със сигурност отвлече нашия принц Едуард на път за Лондон. Уби брат ми Антъни, който се опита да го защити. Затвори Едуард в Тауър и стори всичко по силите си, за да вземе и по-малкото ми момче, Ричард. Не той беше този, който ги уби тайно, но ги затвори там, където един убиец можеше да ги открие. Прояви незачитане спрямо волята на баща ти и отне трона на брат ти. Може и да не ги е убил; но трябваше и двамата да бъдат оставени на сигурно място под моите грижи. Ричард, херцогът на Глостър, ми отне Едуард, щеше да отнеме и сина ми Ричард. Зае престола и уби брат ми Антъни и сина ми Ричард Грей. Той беше узурпатор и убиец, и аз няма никога да му простя за тези престъпления. Не е нужно да приписвам на Ричард други престъпления, той ще отиде в пъкъла за тези, а за тях аз няма никога да му простя.

Нещастно поклащам глава, задето майка ми говори така за мъжа, когото обичам. Не мога да го защитя, не и пред нея, която е изгубила своите две момчета и все още не знае какво е станало с тях.

— Зная — прошепвам. — Не отричам, че той трябваше да действа в ужасни времена, че извърши ужасни неща. Изповяда ги пред свещеника си и се помоли за прошка за тях. Нямаш представа колко се измъчваше от нещата, които е бил принуден да стори. Но съм сигурна, че не е заповядал да убият братята ми.

— Тогава Хенри няма да открие нищо при претърсването на Тауър — отбелязва тя. — Ако Ричард не ги е убил, няма да има тела, които Хенри да изнесе оттам. Навярно и двамата са живи, скрити някъде в Тауър или в къщите наблизо.

— И какво ще направи Хенри тогава? Ако ги открие живи? — Чувствам как това предположение ме оставя без дъх. — Какво би направил, ако те се появят и кажат, че са ги скрили, че са били скрити на сигурно място, те, нашите момчета, през цялото това дълго време?

Усмивката на майка ми е печална и бавна като отронена сълза.

— Ами ще му се наложи да ги убие — казва тя простичко. — Ако намерим синовете ми живи сега, той би ги убил начаса и би приписал вината на Ричард. Ако открие синовете ми живи, ще трябва да ги убие, за да задържи трона, точно както баща ти уби стария крал Хенри, за да вземе трона. Разбира се, че би го сторил. Всички знаем това.

— Наистина ли би го направил, как мислиш? Би ли могъл да стори такова ужасно нещо?

Тя свива рамене.

— Мисля, че би се заставил да го стори. Не би имал избор. Иначе би се оказало, че е рискувал напразно живота и армията си. Би се оказало, че майка му е прекарала напразно живота си в кроежи и че дори се е омъжила напразно. Да, ако Хенри някога открие брат ти Едуард жив, ще го убие на мига. Ако открие брат ти Ричард, ще трябва да го умъртви. За него това не би било нищо повече от продължение на стореното при Бозуърт. Ще намери някакъв начин да успокои съвестта си. Този млад мъж е живял под сянката на меча от момента, в който още като четиринайсетгодишно момче избяга от Англия, до деня, когато пристигна у дома да се бие за правото си над трона. Никой не знае по-добре от него, че всеки претендент за трона трябва да бъде убит начаса. Един крал не може да пощади живота на един претендент. Никой крал не може да позволи на един претендент да живее.