Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Чувствам как коленете ми започват да се подгъват, докато хвърлям поглед към майка ми, която се смее, разговаряйки с племенника си Джон дьо ла Поул.

— Майка ми е напълно невинна!

Хенри поклаща глава.

— Това е твърде преувеличено твърдение; защото знам, че не е невинна. Единственото, което думите ти ми показват, е че ти също лъжеш. Току-що ми показа, че си готова да ме излъжеш заради нея.

Внасят бъдника, за да гори в голямото огнище на залата в двореца Уестминстър. Това е стволът на огромно дърво, ясеново дърво със сива кора, толкова широк, че не мога да го обгърна с ръце. Той ще гори, без да бъде гасен, през всички коледни дни. Шутът е облечен целият в зелено, възседнал пъна, когато го внасят, изправя се и се опитва да балансира отгоре, пада от него, скача отново като елен, преструва се, че ляга пред него, и се изтъркулва, преди някой да го е пуснал отгоре му. И слугите, и придворните пеят коледни песни, думи за раждането на Христа, пригодени към мелодия и съпроводени от ритмично биене на барабан, и двете от много по-стари времена. Това не е просто историята за Коледа, а честване на завръщането на слънцето, празник, древен като самата земя.

Нейна светлост усмихнато наблюдава сцената, готова както винаги да се намръщи на нещо непристойно или да насочи обвинително пръст към някой, който използва увеселенията като извинение за лошо държание. Изненадана съм, че е позволила това езическо внасяне на зеленина, но тя винаги охотно бърза да усвои привичките на предишните крале на Англия, сякаш за да покаже, че нейното управление не е чак толкова различно от това на онези, другите — истинските предишни крале. Надява се да представи себе си и сина си като кралски особи, подражавайки на порядките ни.

Моята наскоро омъжена сестра, Сесили, братовчедка ми Маги и по-малката ми сестра Ан са сред дамите ми и гледат заедно с мен, ръкопляскайки, когато слугите с усилие полагат големия дънер в широкото огнище. Майка ми е наблизо с Катрин и Бриджет до нея. Бриджет пляска с ръце и се смее толкова високо, че едва не пада. Слугите опъват въжетата, които са вързали около масивния ствол, а сега шутът е откъснал клонка бръшлян и се преструва, че ги бие. Коленете на Бриджет се подгъват от възторг и тя почти плаче от смях. Нейна светлост я поглежда малко намръщено. Очаква се хрумванията на шута да предизвикват веселие, но не прекалено. Споглеждаме се унило с майка ми, но тя не обуздава буйната радост на Бриджет.

Докато гледаме, най-накрая завличат бъдника в огнището и го изтъркулват върху жаравата, а после прислужниците, които палят огъня, изсипват около него нажежените до червено въглища. Бръшлянът, обвит около дънера, се сгърчва, задимява и пламва, а после всичко се сляга в пепелта и започва да тлее. Леко потрепващ пламък близва кората. Бъдникът е запален, коледните празненства могат да започнат.

Музикантите засвирват и аз кимвам на дамите си, давайки разрешение да танцуват. Радвам се, че в двора съм заобиколена от красиви, благовъзпитани придворни дами, точно както майка ми, когато беше кралица. Гледам ги как изпълняват стъпките на танца, когато виждам вуйчо си, Едуард Удвил, братът на майка ми, да влиза бавно в стаята от една странична врата, и да се приближава до майка ми с лека усмивка. Разменят си целувки по всяка буза, а после се извръщат заедно, сякаш искат да разговарят насаме. В това няма нищо странно, никой освен мен не би го забелязал, но аз наблюдавам как той говори с нея — кратко, но напрегнато, как тя кима, сякаш в знак на съгласие. Той се навежда над ръката ѝ, прекосява стаята и идва при мен.

— Трябва да се сбогувам с вас, племеннице, и да ви пожелая весела Коледа и добро здраве за вас и принца.

— Нима няма да останете в двора за Коледа?

Той поклаща глава.

— Поемам на път. Потеглям на голям кръстоносен поход, както отдавна обещах, че ще сторя.

— Напускате двора? Но къде отивате, почитаеми вуйчо?

— В Лисабон. Довечера вземам кораб от Гринич, а оттам — до Гранада. Ще служа под командването на най-благочестивите християнски крале и ще им помогна да прогонят маврите от Гранада.

— Лисабон! А после Гранада?

Веднага хвърлям поглед към Нейна светлост майката на краля.

— Тя знае — успокоява ме той. — Кралят знае. Всъщност заминавам по негова поръка. Тя е във възторг при мисълта, че един англичанин тръгва на кръстоносен поход срещу еретиците, а той има няколко дребни задачи за мен по пътя.

— Какви задачи? — Не успявам да се сдържа и снижавам глас до шепот. Вуйчо ми Едуард е един от малцината членове на семейството ни, на които кралят и майка му се доверяват. Беше в изгнание с Хенри, остана негов заклет приятел, когато Хенри имаше твърде малко такива. Избяга от чичо ми Ричард с два кораба от флота си, и беше сред първите, които се присъединиха към Хенри в Бретан. Постоянното, надеждно присъствие на вуйчо ми в малкия изгнанически двор убеди Хенри, че ние, сваленото от власт кралско семейство, едва оцеляващо в свято убежище, сме негови съюзници. Когато Ричард завзе трона и се провъзгласи за крал, Хенри, претендентът, беше насърчен да ни се довери от надеждното присъствие на моя вуйчо Едуард, пламенно предан на сестра си, предишната кралица.