Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Разбира се, между нас цари непоносима неловкост. Когато ме видя за последен път, аз го умолявах да позволи на Теди да остане при нас; за последно той ме видя, когато бях сграбчена от майка му и насила въведена в усамотение. Не направи каквото го помолих, и Теди все още е затворен в Тауър. Страхува се, че още се гневя. Виждам го как ми хвърля ко̀си погледи по време на дългите молитви на венчалното богослужение, опитвайки се да отгатне настроението ми.

— Ще дойдеш ли с мен в детската стая, когато това приключи? — казва накрая, докато двойката изрича обетите си и епископът вдига ръцете им, обгърнати в епитрахила, и казва на всички ни, че тези, които Бог е съчетал, човек не може да разлъчва.

Обръщам се към него с топло изражение:

— Да — казвам. — Разбира се. Аз ходя всеки ден. Не е ли съвършен?

— Такова красиво момче! И толкова силно! — прошепва той развълнувано. — А ти как се чувстваш? Дали вече… — той млъква рязко, смутен. — Надявам се, че си напълно възстановена? Надявам се, че не е твърде… болезнено?

Опитвам се да изглеждам царствена и изпълнена с достойнство, но искреното му изражение на безпокойство и загриженост ме подтикват към честност:

— Нямах представа, че ще продължи толкова дълго! Но майка ми беше голяма утеха за мен.

— Надявам се, ще му простите, задето ви е причинил болка?

— Обичам го — казвам простичко. — Никога не съм виждала по-прекрасно бебе. Карам ги да ми го носят по цял ден, всеки ден, докато ми кажат, че ще го разглезя.

— Ходя в детската му стая вечер, преди да си легна — признава той. — Просто седя до люлката му и го гледам как спи. Почти не мога да повярвам, че го имаме. Все се боя, че не диша, и моля бавачката му да го вдигне, и тя се кълне, че той е добре, а после го виждам как въздъхва леко, и зная, че е добре. Тя сигурно си мисли, че съм пълен глупак.

Сесили и сър Джон се обръщат към всички ни и тръгват, ръка за ръка, по късата пътека. Сесили сияе в червено-черната ми рокля, със светли коси, разпуснати по раменете като златен воал. По-ниска е от мен и са повдигнали подгъва. Девица, каквато аз не бях в сватбения си ден, тя може да пристегне здраво връзките на корсажа, а и са преправили ръкавите така, че съпругът ѝ може да зърне примамливата гледка на китката и ръката ѝ. До нея сър Джон изглежда изнурен, с набраздено от бръчки лице, с гънки от умора под очите, като стара хрътка. Но той потупва дланта ѝ върху ръката си и накланя глава, за да я слуша.

С Хенри се усмихваме на новобрачната двойка.

— Осигурих добър съпруг за сестра ти — казва той, за да ми напомни, че съм му задължена, че би трябвало да съм признателна. Те спират, когато стигат до нас, и Сесили прави тържествуващ реверанс. Пристъпвам напред, целувам я по двете бузи и подавам ръка на съпруга ѝ.

— Сър Джон и лейди Уелс — казвам, изричайки името, което някога беше олицетворение на предателството. — Надявам се, че и двамата ще бъдете много щастливи.

В този ден им оказваме специална чест и ги оставяме да тръгнат първи, пред всички ни, а ние излизаме след тях от параклиса. Когато Хенри ме хваща за ръката, казвам:

— За Теди…

Изражението му, когато обръща лице към мен, е сурово.

— Не питай — казва той. — Най-многото, което се осмелявам да направя за теб, е да позволя на майка ти да остане в двора. Не би трябвало да правя дори това.

— Майка ми? Какво общо има майка ми с това?

— Един Господ знае — казва той гневно. — Ролята на Теди в бунта е нищо в сравнение с това, което чувам за нея. Слуховете, които дочувам и новините, които моите шпиони ми носят, са много лоши. Не мога да ти опиша колко лоши. Призлява ми, когато чувам какво говорят. Направих всичко по силите си за теб и близките ти, Елизабет. Не ме молѝ да правя повече. Не и тъкмо сега.

— Какво се говори против нея? — настоявам.

Лицето му е мрачно.

— Тя е в центъра на всяка мълва за предателство, почти със сигурност не ми е вярна, заговорничи срещу мен, предава и двама ни, иска да посегне на наследственото право на внука си. Ако е говорила дори с половината от хората, които са виждани да разговарят със слугите ѝ, тогава тя е вероломна, Елизабет, вероломна по сърце и вероломна в делата си. По всички признаци личи, че събира хора, готови да се вдигнат на бунт срещу нас. Ако можех да постъпя разумно, щях да я изправя на съд за държавна измяна и да узная истината. Единствено заради теб и в твое име казвам на всички, които идват при мен с доклади, че всички до един грешат, че всички до един са лъжци, до един са глупци, и че тя е вярна на мен и на теб.