Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Майка ми прикрива една усмивка. Съвсем ясно е, че Нейна светлост може и да знае всичко за кръщаването на принцове, но не знае нищичко за бебетата.

— Ще се забави, колкото е нужно — заявява тя. — Вероятно по-малко от час.

— А как ще е облечен?

Майка ми посочва с жест към красивата рокличка, която му е ушила от най-фината френска дантела. Има шлейф, който се спуска до пода, и мъничка надиплена яка. Само тя и аз знаем, че я е скроила твърде широка, така че това бебе, прекарало пълни девет месеца в утробата, да изглежда мъничко, сякаш се е появило цял месец преждевременно.

— Ще бъде най-пищната церемония по време на това царуване — казва Нейна светлост майката на краля. — Всички са тук. Всички ще видят бъдещия крал на Англия, моя внук.

Те чакат ли, чакат. За мен, на която е заръчано да си почивам в леглото, това няма значение. Традицията повелява майката да не присъства на кръщението, и няма вероятност Нейна светлост да наруши такъв обичай, за да ме покаже. Освен това съм изтощена, разкъсвана между някаква буйна радост и отчаяна умора. Бебето се нахранва, сменят му пелената, слагат го в ръцете ми, и ние заспиваме заедно, аз съм обвила с ръце миниатюрното му телце, заровила съм нос в меките коси на главицата му.

Графът на Оксфорд, повикан с настояване да бърза, препуска към Уинчестър с все сила, но Нейна светлост майката на краля заявява, че са чакали достатъчно дълго и ще започнат без него. Вземат бебето и всички потеглят. Майка ми е кръстница, сестра ми Сесили носи бебето, братовчедка ми Маргарет води процесията на дамите, лорд Невил върви пред тях, носейки запалена висока свещ. Томас, лорд Станли, и синът му, и брат му, сър Уилям — всички герои от Бозуърт, които стояха на склона и гледаха как техният крал Ричард повежда нападението без тях, а после го прегазиха до смърт — всички вървят заедно зад сина ми, сякаш той може да разчита на подкрепата им, сякаш думата им струва нещо, и го отвеждат до олтара.

Докато кръщават момчето ми, аз се измивам и ме обличат в изящна нова рокля от алена дантела и златен брокат, постилат най-хубавите чаршафи върху голямото ми легло и ми помагат да се облегна назад на възглавниците, за да мога да бъда готова, подобно на ликуваща Богородица, за поздравленията. Чувам фанфарите пред стаята си, и стъпките на множество крака. Разтварят със замах двойните врати към покоите ми, Сесили влиза, сияеща, и слага моето бебе Артур в прегръдките ми. Майка ми подарява красива златна чаша за него, графът на Оксфорд е изпратил две позлатени чаши, графът на Дерби — златна солница. Всички се изсипват в покоите ми с подаръци, коленичат пред мен като пред майката на следващия крал, коленичат пред него, за да покажат предаността си. Прегръщам го, усмихвам се и благодаря на хората за любезността, докато гледам мъжете, които обичаха Ричард и му обещаваха верността си, и които сега се усмихват на мен и ми целуват ръка, приели безмълвното споразумение, че никога повече няма да споменаваме онова време, сякаш никога не го е имало. Никога няма да говорим за него, макар че това бяха най-щастливите дни от живота ми, а може би и най-щастливите дни от техния живот.

Мъжете се заклеват във вярност и поднасят почитанията си, а после майка ми казва тихо:

— Нейна светлост кралицата трябва да си почине сега — а Нейна светлост майката на краля казва веднага, така че майка ми да не е тази, която издава заповедта:

— Принц Артур трябва да бъде отведен в детската си стая. Поръчала съм да приготвят всичко за него.

Този ден бележи встъпването му в кралския живот, като принц на Тюдорите. След няколко седмици той ще има собствен дворец, в който ще бъде отглеждан; дори няма да спим под един и същ покрив. Ще се появя отново в двора веднага щом бъда пречистена в църква, а Хенри ще се върне в леглото ми, за да създадем нов принц за Тюдорите. Поглеждам малкия си син, миниатюрното бебе, каквото е той сега, в ръцете на бавачката му, и знам, че го отвеждат от мен, и че той е принц, а аз съм кралица, и вече не сме просто майка и син.

Още преди да бъда пречистена в църква и да изляза от усамотението си, Хенри възнаграждава нас, фамилията Йорк, е женитбата на сестра ми. Моментът, избран за оповестяването, е жест към мен, отплата, че съм го дарила със син; но от това, че чакаха толкова дълго, разбирам, че ако бях умряла при раждането, на него щеше да му се наложи да се ожени за друга принцеса на Йорк, за да подсигури трона. Той и майка му държаха Сесили неомъжена, за да е готова в случай на моята смърт. Когато се отправих към опасностите на раждането, сестра ми беше набелязана за съпруга на мъжа ми, ако той овдовееше. Наистина, Нейна светлост планира всичко.