Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Начинът, който заеква Нейна светлост, я издава, докато се вслушвам, за да чуя как един от тях ще излъже.

— Т-т-той… има десетки врагове, десетки — казва тя направо. — Всички го ненавиждат като предател. Половината двор би искал да го види мъртъв.

— От огън? В леглото си? — казвам с остър, обвинителен тон. Тя свежда поглед към земята, неспособна да ме погледне в очите.

— Той е предател — настоява. — Той е изгубена душа, обречена да отиде в пъкъла.

Хенри хвърля поглед към майка си. Думите ни го карат да се чувства несигурен.

— Никой не може да предполага, че аз съм искал смъртта му — казва той. — Единственото, което съм казвал някога, е че за лейди Катрин щеше да е по-добре, ако никога не се беше омъжвала за него. Нищо повече от това. Никой не би могъл да мисли, че съм искал смъртта му.

Майка му поклаща глава.

— Никой не би могъл да те обвини. Но навярно някой си е мислил, че ти прави услуга. Че те закриля от собственото ти великодушие. Че те спасява от теб самия.

— Ако той беше умрял, тогава лейди Катрин щеше да бъде вдовица — казвам бавно. — И свободна да се омъжи отново.

Нейна светлост взема здраво в ръце разпятието на колана си и го стиска силно, сякаш отблъсква изкушението. Чакам я да заговори, но поне веднъж тя решава да мълчи.

— Достатъчно — казва Хенри внезапно. — Не бива да допускаме неразбирателства помежду си. Ние сме кралското семейство, редно е винаги да бъдем сплотени. Бяхме спасени от пламъците и домакинството ни също е в безопасност. Това е знак от Бога. Ще построя нов дворец.

— Да — съгласявам се. — Трябва да построим двореца наново.

— Ще го нарека Ричмънд, на своята титла, която е носил и баща ми преди мен. Ще бъде известен като Двореца Ричмънд.

Момчето продължава да спи в помещенията на гардеробната в различните къщи, по време на лятното ни пътуване по крайбрежието на Кент, докато следваме поклонническия път до Кентърбъри, докато високите хълмове на Уийлд 13 13 Уийлд (англ. The Weald) — Област в Южна Англия, която обхваща четири графства: Кент, Съсекс, Съри и Хампшър. — Б.пр. се разстилат около нас. Когато светлината на топлото слънце кара живите плетове да се раззеленят, а ябълковите дървета се окичват с бели и розови цветове, лейди Катрин позволява на краля да ѝ купи нови дрехи, престава да носи траурно черно като вдовица, като жена, която е изгубила съпруга си, и вместо това облича дрехата, избрана за нея от краля: рокля в жълто-кафяви нюанси, поръбена с черно кадифе, която подчертава сметаненобялата ѝ кожа, поруменяла сега от ранното лятно слънце, и черната ѝ блестяща коса, прибрана под шапчицата от жълто-кафяво кадифе, която той поръчва за нея.

Те яздят заедно, съвсем сами, начело, а аз и дамите ми ги следваме отзад, съпроводени от придворните благородници, сред които е и младият претендент, който понякога язди близо до мен и ми хвърля усмивки.

Хенри поръчва за себе си нов жакет за езда от жълто-кафяво кадифе — като нейното — и той и младата жена създават впечатление, че си подхождат напълно, когато конете им вървят един до друг надолу по спретнатите пътища на Кент, препускайки в лек галоп, когато земята е мека, движейки се ходом по каменистите пътища, винаги на дискретно разстояние пред нас, останалите, докато наближаваме морето.

Сега Хенри разговаря с нея, успява да намира думи, пита я за детството ѝ и за ранните ѝ години в Шотландия. Никога не говори за съпруга ѝ, сякаш двете и половина години на брака ѝ никога не са съществували. Никога не говорят за него, никога не го споменават, докато яздят заедно. Тя е внимателна и благовъзпитана, никога не се изтъква, но когато кралят поръчва да сложат ново седло на нов кон за нея, в знак на признателност тя е длъжна да язди с него и да му покаже благодарността си с усмивка.

Виждам момчето, докато наблюдава това, и виждам смелата му усмивка и гордо вдигнатата му глава, сякаш не вижда как му отнемат съпругата, която обича. Той язди зад тях, забелязва как тя се навежда към Хенри, за да чуе нещо, което той казва, как Хенри слага длан върху поводите ѝ, сякаш за да успокои коня ѝ. Когато момчето вижда това, брадичката му се вдига и усмивката му става по-широка, сякаш се е заклел пред себе си, че няма да се страхува от нищо.

Колкото до мен, изпитвам странна болка да виждам как съпругът, за когото съм омъжена от повече от дванайсет години, се отдалечава от мен с друга жена, красива млада жена, до себе си. Никога преди не съм виждала Хенри влюбен; сега го виждам стеснителен, очарователен, жадно нетърпелив, и имам чувството, че го виждам по нов начин. Придворните са дискретни, винаги застават между мен и краля и неговата постоянна спътница, отстъпват назад, за да са сигурни, че никой няма да прекъсва двамата, отклоняват вниманието ми, за да не ги наблюдавам. Това ми напомня как кралица Ан, чието здраве се влошаваше още тогава, безмълвно наблюдаваше как съпругът ѝ търси компанията ми, и как танцувах с него пред нея. Знаех, че разбивам сърцето ѝ, знаех, че е изгубила сина си, отнет ѝ от смъртта, а сега губеше и съпруга си, отнет от мен, но бях твърде заслепена и твърде увлечена, за да ме е грижа. Сега зная какво е да бъдеш кралица и да виждаш как младите мъже от двора пишат стихове и изпращат писма на друга жена, да виждаш как друга е наричана най-красивата жена в двора, друга е кралицата, избрана от всички, и да виждаш как и съпругът ти тича след нея.