Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Радваме се на танци и празненства, турнир и актьори. Хорът пее прекрасно в кралския параклис, раздаваме захаросани плодове и джинджифилови сладки на двеста бедни деца. Остатъците от пиршеството изхранват стотици мъже и жени, които чакат край кухненската врата през дванайсетте празнични дни. Хенри и аз повеждаме танцьорите в първия ден на Коледа, и аз поглеждам зад гърба си, надолу по редицата, и виждам, че лейди Катрин танцува със съпруга си. Те се държат здраво за ръце, и двамата пламнали и поруменели, най-красивата двойка в стаята.

За всеки ден е предвидено ново развлечение. Отиваме на лов с маски и костюми като в жива картина, водени от грамаден мъж в ролята на Духа от Зелената гора, възседнал едър дорест кон, гледаме актьори, представящи пантомима и представлението на странно високи мъже, египтяни, които гълтат живи въглени и са толкова ужасяващи, че Мери скрива глава в скута ми, а Маргарет се разплаква, и дори Хари се обляга назад в столчето си, за да почувства успокояващия допир на ръката ми на рамото си. И през цялото време, докато траят танците и живите картини, и постоянното съперничество между придворните, надяващи се на издигане, виждам лейди Катрин Хънтли, най-красивата жена в двора в своето черно кадифе. Виждам съпруга си, напълно неспособен да откъсне очи от нея, и нейния съпруг, винаги на половин крачка вляво или вдясно от нея, винаги с нея, но съвсем рядко неин партньор, виждам как си разменя един бърз неразгадаем поглед с нея, преди тя да тръгне напред към краля, подчинявайки се на помахването с ръка, с което я вика, да му направи реверанс и да зачака, спокойна и прекрасна, той смутено да поведе разговор.

Виждам, че в този сезон на празненства той предпочита да гледа актьори и музиканти заедно с нея, или да язди до нея, или да танцува с нея, или да слуша музика — каквото и да е занимание, при което не му се налага да търси какво да каже. Той не може да разговаря с нея. Защото — какво би могъл да каже? Не може да я ухажва: тя е съпругата на неговия пленник, разобличен предател. Не може да флиртува с нея: има нещо в черната ѝ рокля и обгърнатото ѝ от сияйна бледост лице, което изисква сериозно отношение; не може да падне на колене и да заяви любовта си към нея, макар да мисля, че това е най-естественият му импулс, защото това би означавало да я опозори, понеже тя е поверена на грижите му, да обезчести мен, неговата безукорна съпруга, и да опетни собственото си име и сан.

— Да я отведа ли настрана и просто да ѝ кажа, че трябва да поиска да се върне в Шотландия? — пита ме Маги направо. — Да ѝ кажа ли, че трябва да ви освободи от това постоянно оскърбление?

— Не — казвам, като забождам внимателно иглата в една проста риза. — Защото не съм оскърбена.

— Целият двор вижда как кралят я гледа предано като куче.

— Тогава виждат един крал, който сам се прави на глупак; не прави мен на глупачка — казвам остро.

Маги ахва, задето се осмелявам да говоря против краля.

— Не е виновна тя — продължавам. И двете хвърляме поглед през слънчевата стая към лейди Катрин, която седи, поръбвайки яка за ризата на някой бедняк, свела тъмнокосата си глава над работата си.

— Тя кара краля да ѝ играе по свирката, сякаш се е превърнала в някой от онези улични свирачи на флейта — казва Маги безцеремонно.

— Не прави нищо, за да го насърчава. И това осигурява безопасност на съпруга ѝ. Докато кралят е оглупял от любов по нея, няма да убие съпруга и.

— Нима това е цена, която вие сте готова да платите? — прошепва Маги, потресена. — За да опазите момчето?

Не успявам да се сдържа и се усмихвам.

— Мисля, че това е цена, която и двете с нея плащаме. И бих сторила много повече от това, за да опазя този млад човек.

Маги ми помага да си легна, сякаш все още е моя първа придворна дама, а не обичана гостенка, и духва свещта до леглото ми, преди да излезе от стаята. Но съм разбудена от звъна на камбаната в параклиса, и от някой, който блъска с юмруци по вратата ми, а после нахълтва в стаята. Първата ми мисъл е, че макар да подчертава своята безучастност, претендентът тайно е събрал армия и настъпва срещу Хенри, и че в двореца се е промъкнал платен убиец с нож в ръка. Изскачам от леглото, грабвам робата си и изкрещявам:

— Къде е Артур? Къде е Уелският принц? Стражи! При принца!

— В безопасност — Маги влиза тичешком, с коса, спускаща се по гърба ѝ, както е сплетена за нощта, боса, само по нощница. — Ричард го отведе на безопасно място. Но има пожар, трябва да дойдеш веднага.