Филипа Грегъри - Укротяването на кралицата

— Поне ти си в безопасност — казва Томас в ухото ми. — Измина още една година, а ти все още си невредима.

— Ще се ожениш ли за Елизабет? — питам го настойчиво.

— Той не е споменал нищо. Казал ли ти е нещо?

— Попита ме какво мисля за това. Казах, каквото можах.

Той прави малка гримаса, после с един жест отмества коняря настрани и свива ръце в шепи, за да подхване ботуша ми. Дори само топлата му ръка, сключваща се върху стъпалото ми, ми напомня колко много го желая.

— Ах, Господи, Томас.

Той ме повдига нагоре и аз премятам крак през седлото, а придворната ми дама пристъпва напред и оправя полите ми. Мълчим, докато тя си свършва работата, а после аз свеждам поглед към тъмнокосата му къдрава глава, докато той гали коня ми по шията, но не може да сложи ръка върху мен. Дори не и върху носа на ботуша ми.

— С краля ли ще прекараш Коледа?

Той поклаща глава.

— Иска да наглеждам крепостта в Дувър.

— Кога ще те видя отново? — долавям унинието в гласа си.

Той поклаща глава: не знае.

— Поне ти си в безопасност — казва, сякаш това е всичко, което има значение. — Кой знае какво ще стане след още една година?

Не мога да се накарам да си представя, че ще се случи нещо хубаво.

— Весела Коледа, Томас — казвам тихо. — Бог да те благослови.

Той вдига поглед, примижавайки леко срещу яркото небе. Това е мъжът, когото обичам, а не може да се приближи. Отстъпва назад и слага ръка върху главата на коня ми, гали го леко по носа, опипва устата му, чувствителните му пръхтящи ноздри.

— Внимавай и се пази! — казва му. — Носиш кралица — снижава глас. — И моята единствена любов.

Мисля си за кралица Катерина, която празнуваше Коледа в Гринич начело на разделен двор, докато кралят беше в Лондон, ухажвайки Ан Болейн, и ѝ беше наредено да се държи, сякаш всичко е наред. Този път това, което задържа краля в града, не е любов, а убийство. Съобщават ми, че дворът в Уайтхол е затворен за всички освен за членовете на Тайния съвет, и че кралят и неговите съветници преглеждат отново и отново доказателствата, събрани срещу двамата Хауард, бащата и сина.

Съобщават ми, че кралят се е отдал на четене. Изучава безгрижните писма на Хенри Хауард, сякаш са сериозен текст, пише бележки по всяко признание за вина, оспорва всяко твърдение за невинност. Кралят е станал задълбочен и педантичен. Злобата му дава енергия и той проследява разпитите, сякаш е твърдо решен младият мъж, красивият лекомислен млад мъж, да умре заради собствените си небрежни думи, изречени без умисъл.

Една нощ в началото на януари Хенри Хауард се промъква навън през прозореца на затворническата си килия, опитвайки се да избегне кралската милост. Залавят го точно когато се готви да се спусне по улея за отпадъчните води и да падне в ледената река. Това е типично за Хенри Хауард: дързък като момче. Постъпката би трябвало да напомни на всички, че той е импулсивен млад човек, малко глупав, но храбър, безразсъден и невинен човек; но вместо да му се присмеят и да го освободят, те поръчват да донесат вериги и го оковават.

По-лоши, далеч по-лоши, са признанията на баща му. В отчаян рискован опит да спаси сбръчканата си стара кожа, старият херцог пише до Тайния съвет, че е виновен по всички обвинения, които са му отправили. Признава, че си е присвоил герб, който е негов по право и е бил използван от рода Хауард от поколения насам. Прави нелепи признания, че е изпращал тайни съобщения до папата. Заклева се, че е сторил всичко, в което го набеждават, казва какво ли не, само и само да бъде пощаден. Признава се за по-виновен, отколкото някой е бил преди, и предлага цялото си състояние и земите си като заплащане за вината си, ако склонят да го оставят жив.

Сякаш синът му не е нищо освен предмет за размяна, той включва Хенри Хауард като залог заедно с честта, името и богатството си. Захвърля своя син и наследник в ада, едва не изпраща лично дървена леса, с която да завлекат младия мъж до ешафода. Заявява под клетва, че неговият син и наследник, двайсет и девет годишният Хенри, е предал краля, името си и рода си. Старият херцог изпраща момчето си на смърт като договорена цена в замяна на собствената си свобода. Неговото обвинение е смъртната присъда за сина му, и същата нощ кралят подписва заповедта за изпращането на Хенри Хауард на съд. Кралят заявява, че за всичко е виновен Томас Хауард, и никой не може да възрази.

Всички знаем какъв трябва да бъде изходът от процеса. Родният му баща го разобличи в признанията си и го посочи за виновен: нима Хенри Хауард може да каже нещо в своя защита?