Филипа Грегъри - Укротяването на кралицата

— Но кралят е неин свекър — възразявам тихо. — Тя беше омъжена за сина му. Как са могли да помислят, че тя може да се омъжи за него?

— Едва ли ги е грижа за това! — възкликва Ан. — Не мислите ли, че папата щеше да им даде разрешение? Ако съпругата смята да върне Англия в лоното на Рим? Те са истински дяволи, не ги интересува нищо, освен да подмамят краля обратно на своя страна.

— Наистина, мисля, че е така — казвам тихо. — Ако това е вярно. А помислили ли са какво ще стане с мен, когато хубавата Мери Хауард се озове в леглото на краля?

Тя свива рамене. Жестът ѝ говори: „Какво се случва според вас с нежеланите кралици в Англия?“

— Предполагам, мислили са, че може да се съгласите на развод, или пък биха могли да ви обвинят в ерес и държавна измяна.

— Да умра? — питам. Дори сега, след като съм била кралица три години и половина, вървейки през опасността през цялото това време, откривам колко ми е трудно да осъзная, че някой, който ме познава, който ме вижда всеки ден на вечеря, който ми е целувал ръка и ми е обещавал вярност, би могъл хладнокръвно да обмисля смъртта ми и да крои планове да ме убие.

— Норфолк е бил този, който ви е уличил като последователка на Ан Аскю — казва тя. — Целта е била да ви обявят за еретичка: това е престъпление, което се наказва със смърт. Именно той е съдействал на Гардинър да настроят краля против вас, да ви нарекат змия. Това не е човек, който би позволил да го възпрат дреболии.

— Дреболии?

— За човек като херцога смъртта на една жена е дреболия. Нали знаете, че именно той произнесе смъртните присъди над двете си племенници? С кроежите си помогна те да станат кралици, а когато плановете му се объркаха, ги изпрати на ешафода, за да се спаси.

Животът на жените няма значение за никого в този двор. Пред всяка кралица стои красивата ѝ наследница, а зад гърба ѝ — призрак.

— Следователно какво ще стане сега?

— Кралят приема съвети от нас, от семейство Сиймор — казва тя, неспособна да скрие своята надигаща се гордост. — Сега Томас и Едуард са при краля. Предполагам, че когато дойдат тук преди вечеря, ще ми кажат какво става, а аз ще мога да кажа на вас.

— Сигурна съм, че кралят ще ми съобщи лично — казвам, за да ѝ напомня, че съм кралица на Англия и съпруга на краля, току-що възвърнала си благосклонността му. Иначе тя ще мисли за мен така, както мислят семейство Хауард, както мисли дворът: като за жена, временно заемаща трона на кралицата, жена, с която кралят може да се разведе или да я убие, когато пожелае.

Обличам се особено грижливо: връщам една рокля и си сменям ръкавите. Мисля да се облека в пурпурно, а после виждам, че цветът може да е императорски, но изсмуква руменината от бузите ми, а тази вечер искам да изглеждам млада и прекрасна. Затова нося любимото си червено със златиста фуста и червени ръкави със златисти прорези. Издърпвам квадратното деколте на роклята надолу, така че кожата ми с цвят на сметана да се откроява на фона му, а червеникавокестенявата ми коса да пламти под алената шапчица. Нося рубини на ушите си и златни верижки на талията и увити около китките ми. Оцветявам устните си с руж и си слагам руж на бузите.

— Изглеждаш прекрасно — казва Нан, малко изненадана, че съм си дала толкова труд.

— Смятам да покажа на семейство Хауард, че мястото на кралицата вече е заето — казвам упорито, а Нан се засмива.

— Мисля, че се измъкнахме благополучно — казва тя. — Благодаря на Бога, че не успяха да постигнат съгласие и Томас Сиймор така и не доведе Мери Хауард в двора.

— Да — казвам, пренебрегвайки факта, че той беше готов да се ожени за нея. — Той ни спаси.

— С това обаче той остава ерген — изтъква Нан. — Никой мъж няма да вземе Мери, след като баща ѝ и брат ѝ са в Тауър, а тя дава показания срещу тях, за да спаси собствената си кожа. Томас Сиймор се издига ден след ден. Неговите близки са най-видното семейство в кралството, а кралят го обича. Би могъл да избере почти всяка жена.

Кимвам. Разбира се, че той ще се ожени за Елизабет, ако кралят даде позволението си. Тогава ще е женен за третата наследница на трона на Тюдорите. Тогава може да танцувам на сватбата му. Тогава ще трябва да го приемам като свой зет.

— Кой знае? — казвам небрежно. Кимвам на дамите си да отворят вратите и влизаме от спалнята ми в личния ми кабинет, оттам в приемната ми, и го виждам пред себе си. Обръща се, когато чува вратата да се отваря и аз съзнавам, че ме е чакал: ето го пред мен.